2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
С., 13,10, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……….……………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3448 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 10828 от 18.ІХ.2014 г. на софийското събирателно д-во „М.-Ко”, подадена против решение № 1708 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.VІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1691/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 291/13.ІІ.2014 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13, по т. д. № 8415/2012 г. С последното д-вото настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – да заплати на пловдивското [фирма] сума в размер на 115 804.75 лв., представляваща неизплатен остатък от дължимото му възнаграждение за изпълнени СМР по договор за изработка от 17.ІV.2006 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на завеждане на делото /30.Х.2006 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да допусне назначаване на тройна пожаротехническа експертиза или, алтернативно – да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на пловдивското д-во с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да се отхвърли: като неоснователен и недоказан, ведно с присъждането на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Инвокирани са доводи, че въззивният съд е имал задължението „по свой почин” да изясни спорните въпроси по делото.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулирайки следните 5 процесуалноправни „въпроса”:
1./ „За задължението на съда за преценка на всички относими и допустими доказателства – и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост);
2./ „За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора”;
3./ „За възможността при непълнота и неяснота в заключението на вещото лице съда по своя преценка да назначи три вещи лица”;
4./ „За доказателствените средства за установяване на причинна връзка по чл. 103, ал. 1 ЗЗД”;
5./ „За възможността доказването в гражданския процес да бъде проведено без доказателствени факти, а с непосредствено събрани пред съда доказателствени средства”.
Ответното по касация [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В нито един от 5-те пункта на изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК няма ясно и точно формулиран процесуалноправен въпрос, по който въззивната инстанция реално да се е произнесла с атакуваното решение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Нещо повече: според мотивите, изложени към тази точка на горепосоченото ТР: „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. В заключение, извършеното от търговеца настоящ касатор погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1708 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 7.VІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 1691/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2