О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 236/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3, ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. К., с вх.№ 87/09.01.2012 г. на Смолянския окръжен съд срещу решение №240 от 06.12.2011 г. по т.д.№436/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №188 от 20.06.2011 г. по гр.д.№1389/2010 г. на Смолянския районен съд , с което по иска на [фирма], [населено място] с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че в полза на ищеца съществува вземането, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, до размера за главница от 21 000 лв., представляваща задължение за заплащане на покупна цена по договор за покупко-продажба на метали, във връзка с което е съставена фактура №[ЕГН]/27.11.2009 г., както и вземане за мораторна лихва върху главницата от 22 724.52 лв. за периода от 28.12.2009 г. до 08.09.2010 г. в размер на 1 600 лв., ведно със законната върху главница от 22 724.52 лв., считано от 08.09.2010 г. до 15.04.2010 г. и върху главницата от 21 000 лв. от 16.04.2010 г. до окончателното й изплащане. Касаторът навежда доводи за недопустимост, на обжалваното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл по мораторната и законната лихва, като постановено по непредявен иск. Евентуално подържа доводи за неправилност, включително и в частта за разноските.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Въззивно решение на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
По отношение на доводите за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимата мораторна и законна лихва, ВКС е длъжен да се произнесе и извън подържаните от касатора основания за достъп до касация. Решенията и на двете съдебни инстанции, в тази им част, не са недопустими, като постановени по непредявен иск. Искът за установяване съществуването на вземането за мораторната лихва с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД е уважен в предявения размер от 1 600 лв., представляващ обезщетение за забава върху посочената главницата от 22 724.52 лв. и за претендирания в исковата молба период от 28.12.2009 г. до 08.09.2010 г. Без значение е, че в мотивите съдът неправилно, поради допусната очевидна фактическа грешка, е посочил началото на периода като 28.11.2009 г., тъй като сила на пресъдено нещо формира диспозитивът на решението, а мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по законната лихва, като е разделил периода с оглед дължимостта й върху първоначално претендираната главница от 22 724.52 лв. и останалата непогасена част от нея в размер на 21 000 лв., след извършеното частично плащане от касатора на 15.04.2010 г. на част от главницата за сумата от 1 724.52 лв. Съобразяването на съда с фактите, настъпили след предявяване на иска/чл.235, ал.3 ГПК/, не означава произнасяне по непредявено основание. Още повече, че то е в интерес на касатора. При определяне на началния момент на законната лихва върху главницата от 22 724.52 лв.- с датата 08.09.2010 г., вместо посочената в исковата молба дата 09.09.2010 г., съдът се е съобразил с датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол, защото касаторът въобще не е посочил общото основание за достъп до касация- а именно да формулира значим за изхода на делото правен въпрос, разрешен от Смолянския окръжен съд при наличие на подържаните допълнителни основания за достъп до касация. Независимо, че не конкретизира обжалваната част от въззивното решение, касаторът развива доводи само за неговата недопустимост в частта за лихвите. Обсегът на касационната проверка се детерминира от посочените в жалбата основания/чл.290, ал.2 ГПК/, поради което въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК по главницата, не следва да се обсъжда. При това навежданите доводи за неправилност на въззивното решение , включително и в частта за разноските не представляват основания за достъп до касация. Не са налице и допълнително подържаните основание за достъп до касация- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Приложените две определения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на т.2 и т.3 на ТР 1-2010 –ОСГКТК. Соченото основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивирано.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №240 от 06.12.2011 г. по т.д.№436/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №188 от 20.06.2011 г. по гр.д.№1389/2010 г. на Смолянския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: