4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 18.10.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
геника михайлова
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 2455/2019г.по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 11.03.2019г. по гр.д.№65/2019г. на ОС Сливен, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1,б.”в” ГПК.
Жалбоподателят –Р. Г. Р., , в писмено становище, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът И. З. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., прие следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, на основание чл. 227, ал. 1, б. „ в“ ЗЗД, е отменил сключеният между И. З. и Р. Р. договор за дарение на недвижим имот УПИ /№/ в кв. /№/ по ПУП на [населено място] общ. Н. З. площ 1060 кв.м. , обективиран в Нотариален акт /№/ от /дата/ на нотариус Ж. Д..
Съдът е приел за установено, че ищецът-ответник по жалба, се нуждае от издръжка. Установено е , че доходите, които получава от пенсия и от рента в размер на 232,50 лв. месечно няма как да задоволява елементарните си нужди от храна и топлина, при условие, че минимумът на дохода за издръжка за 2017г. и за 2018 г. ( според изготвената СИЕ) е в размер на 434,75 лв. / 432,33 лв. , а и е на такава възраст ( 86 г.), в която няма как да полага труд и да се самоиздържа. Установено е, че поради извършеното дарение в продължение на 5 години ищецът не е получавал помощи за отопление, а липсата на средства е довела до затруднение да си осигури отоплението за зимата на 2017 г. и на 2018 г.
Прието е, че исковата молба представлява покана до жалбоподателя – ответник по иска за даване на издръжка, но последният не е изразил съгласие и не е започнал да дава такава.
Съдът е посочил, че за да се уважи искът по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е необходимо да са налице комулативно няколко предпоставки – да съществува дарение, дарителят да се нуждае от издръжка ( да не може сам да си я осигури ) и надареният да отказва да даде издръжка на дарителя, които в случая са налице , поради което е уважил предявения иск за отмяна на дарението, обективирано в нотариален акт /№/ от /дата/.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжел ли е съдът да предприеме процесуални действия по реда на чл.129 ГПК за внасяне яснота в спорания предмет, длъжна ли е въззивната инстанция да анализира всички относими към предмета на спора доказателства и да изведе свои фактически констатации, за установяване на трайна нужда достатъчна ли е формалната констатация , че доходите на дарителя са по-ниски от средната издръжка за едно лице съобразно данни от ИССИ или съдът е дрлъжен да установи конкретните нужди на дарителя и от кой момент за надарения възвиква нужда от издръжка. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване . Представя решения на състави на ВКС по въпросите за задълженията на въззивната инстанция и по приложението на чл.227,ал.1, б”в” ЗЗД.
Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото основание. На същите съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, изразена включитено и в представените от жалбоподатя въпроси. Според същата съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика, отразена и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 331/19.05.2010 г. на ІV гр.отд., по гр.д.№ 257/2009 г., решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV гр.отд., решение №700/28.10.2010 г. по гр.д.№ 91/2010 г. на ІV гр.отд. и др., която задължителна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.
Трайно установено е и практиката според която нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото, като е възможно дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. Важно е дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на приключване на устните състезания, съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция. Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира – наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му. В съотвествие именно с тази практика въззивният съд в своето решение е достигнал до извод, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, която надарения е отказал да му даде и е отменил дарението.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА и чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ответника сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.03.2019г. по гр.д.№65/2019г. на ОС Сливен.
ОСЪЖДА Р. Г. Р. да заплати на адвокат К. Т. Е. –АС Сливен сумата 500 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: