1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр. София, 18.12.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т. д. 324 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
И. П. И. в лично качество и „Метропол М“ ЕООД чрез И. И. обжалват определение № 28 304/6.12.2018 г. по ч.гр.д. 6429/18 г., с което е оставена без уважение частната жалба на същите срещу определение на Софийски районен съд за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Твърди, че определението е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. В обжалваното определение липсвал ответник с три имена. Нямало разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Сочи, че заявява нищожност на неиздадени разпореждания за уважаване на заявление за заповед за изпълнение, за недопускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист. Посочва конкретни оплаквания за незаконосъобразност, формулирани като въпроси, относно обжалваното определение и свързаното с прекратеното дело заповедно производство.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът поставя следните правни въпроси:
1. В заповедното производство по чл. 417 от ГПК съдът длъжен ли е да издаде писмен съдебен акт – разпореждане и общо колко броя разпореждания следва да бъдат издадени при приключване на производството:
– Разпореждане, в което да изложи надлежни съдебни мотиви защо приема заявлението за редовно, как възприема представените към него писмени доказателства, какви изводи прави по фактологията и по правото, въз основа, на които взема решение да уважи заявлението и да издаде исканата заповед
– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
– Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да е връчител на съдебни книжа и евентуално други разпореждания на въззивния съд
2. Допустимо ли е вместо да се издаде отделен съдебен писмен акт – разпореждане – направо да се издаде заповед за изпълнение? Допустимо ли е въобще съдът да издава съдебни актове с едно наименование, но съдържанието в тях да е на други нецитирани и неиздадени предходни съдебни актове? И ако това е възможно то следва ли в същата да са изложени надлежно мотиви по фактическите и правни въпроси, които е следвало да бъдат изложени в неиздаденото разпореждане?
3 Длъжен ли е съдът в заповедното производство по чл. 417 от ГПК да издаде писмен съдебен акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист и същото следва ли да се връчи на длъжника, ако да, то от кой, по какъв начин и как се удостоверява това връчване, подлежи ли на обжалване разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист?
4. Допустимо ли е издаденият от съда изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК да се връчва на заявителя и да се изнася от съда и представя на ЧСИ за образуване на изпълнително дело, преди да бъде връчено на длъжника разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист ?
5. Кой е подлежащият на изпълнение съдебен акт /съдебно изпълнително основание/ в производството по чл. 417 от ГПК: разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и въз основа на което се издава заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК или изпълнителният лист или съвкупност от посочените документи ?
6. Длъжен ли е ЧСИ служебно да извърши проверка на редовността на предоставените му книжа от взискателя преди образуването на изпълнително дело, съобразно изискването на чл. 426, ал.3 ГПК вр. чл. 129 ГПК. След като, както приема СГС в мотивите си заповедното производство е уредено като факултативно, то кой акт на съда следва да изложи анализа си за наличие или не на безспорно вземане и следва ли да посочи писмени доказателства, от които извлича този си извод?
В кой акт на заповедния съд следва да се изложат мотиви за проверката по чл. 411, ал. 1 от т.2 до т. 4 от ГПК?
7. При констатиране незаконосъобразност в представените му от взискателя съдебни книжа ЧСИ длъжен ли е да откаже образуването на изпълнителното дело?
8. Допустимо ли е ЧСИ да образува изпълнително дело и да извършва процесуални действия по същото в т.ч. да връчва покана за доброволно изпълнение, при положение, че липсва писмен акт на съда по заповедното производство – разпореждане по чл. 42, ал.2 от ГПК?
9. Допустимо ли е ЧСИ да извършва връчване на съдебни книжа, издадени от съда, без да е изрично оправомощен за това от съда по уважена молба на страната на делото, съобразно изискването на чл. 42, ал. 2 от ГПК ?
10. Какви съдебни книжа от заповедното производства следва да връчи ЧСИ на длъжника?
11. Кои документи, удостоверяващи законосъобразността на връчените от ЧСИ същият следва да върне на съда чл. 418, ал. 5 от ГПК?
12. Тече ли срок за оспорване/възражения и обжалване на съдебни актове в заповедното производство, които не са били връчени на длъжника, или които не са връчени законосъобразно?
13. Допустимо ли е ЧСИ да изменя формата и съдържанието на ПДИ, утвърдена с Наредба № 7?
14. Как следва да процедира съдът като непосредствено след частна жалба на длъжника заповедното производство срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, същият е подал възражения за нищожност на издадените в заповедното производство актове и на актовете на ЧСИ в последвалото изпълнително производство.
15. Нарушени ли са процедурата по ГПК, ПЕС и решенията на СЕС при неиздаване, невръчване и неудостоверяване връчването на съдебни книжа? Сочи противоречие с ПЕС и конкретни решения на СЕС – С 137/08, С 617/10, 106/77 и С 314/08 , С 188/10 , С 213/07 , както и други?
16. При наличие на данни за нарушение правото на ЕС и решенията на СЕС длъжен ли е въззвният съд да ги констатира служебно дори и да не са били изрично посочени в жалбата и да се произнесе служебно по тяхната опороченост, както и да разпореди в диспозитива на акта си последиците от констатираните пороци? Сочи противоречие с ПЕС – С 240/98, решение 168/05, 40/08, С 484/08 , С 415/111 С 280/13, С 168/05, С 415/11?
17. Длъжен ли е съдът в производство по частна жалба срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение да разгледа и се произнесе с надлежни мотиви по фактите и правото на всички изложени пороци?
18. Допустимо ли е съдът при обсъждане разлика в съдебната практика да приеме за правни и законосъобразна тази, която според него била преобладаваща, без да излага мотиви защо приема, че именно тя е преобладаваща ? Допустимо ли е въобще законосъборзността и правилността на съдебните актове да се преценява в количествен критерии?
19. Длъжен ли е съдът при констатиране неточност, непълнота в предявения петитум, които касаят не фактическо изложение, а правна квалификация да даде на ищеца надлежно указание за поправка неа петитума?
20. Допустимо ли е при предявен иск за прогласяване нищожност на съдебен акт, постановен в заповедно производство, да се предяви заедно с него искане за прогласяване нищожност на актове на съдебен изпълнител по образуваното пред него въз основа на нищожните актове на съда в заповедното изпълнително дело?
21. Когато при заявление е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу физическо лице, и срещу юридическо лице при условията на солидарност на основание запис на заповед, като заявлението е уважено така, както е заявено срещу двамата е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, при което след подадени от управителя физическо лице две възражения лично за него и за представляваното от него дружество, допустимо ли е заявителят да заведе искова молба с установителен иск само срещу юридическото лице?
22. След като първоинстанционният съд е постановил определение, с което разделя производството и е изпратил частично по подсъдност на СГС, допустимо ли е по повод частна жалба срещу прекратяването от въззивния съд, да се произнася по части от заявените с исковата молба искания, които първоинстанционният съд не е прекратил?
Сочи като допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК , а именно противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС и противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1 т. 1 от ГПК. Разрешаване в противоречие с решение на Конституционния съд и на решения на съдилища на ЕС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и относно всички въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
Моли да се отмени определение то с което не се уважа предходна жалба. След отмяна да се продължи производството.
Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение като взе предвид доводите на частния жалбоподател и за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на 27.12.2018 г. до И. П. И. и на 30.1.2018 г. до „Метропол М“ ЕООД. Въпросът за спазване на срока за обжалване, предвиден в чл. 275 от ГПК е разрешен с определение от 15.08.2019 г. по ч.гр.д. 1436/19 г. на ВКС, 1 ТО.
С определение № 28304 от 06.12.2018 г. на Софийски градски съд 2 Б отделение е оставено без уважение частната жалба на И. П. И. и „Метропол М“ ЕООД срещу определение от 22.03.2018 г. на СРС, постановено по гр.д. 18 206/18 г. в частта, в която е прекратено производството по делото за прогласяване нищожност на непостановени в заповедното производство разпореждания .
Пред Софийски районен съд са предявени искове от И. П. И. и „Метропол М“ ЕООД срещу И. Д. К. и М. П. в качеството му на съдия-изпълнител за обявяване нищожност на разпореждане за уважаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Сочи се, че при постановяване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. 14 314/13 г., СРС, 79 с-в съдът не бил издал разпореждане, което според ищците бил задължителен съдебен акт в заповедното производство. Цялото заповедно производство било опорочено от тази нищожност. Поради това и заповедите за изпълнение въз основа на документ били нищожни. Искано е прогласяване нищожност на непостановено разпореждане за издаване на заповед по чл. 417, т. 9 от ГПК и на заповедта за изпълнение на парично задължение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл. 417, т. 9 от ГПК поради това, че няма издадено предходно разпореждане преди постановяване на заповедта. Отделно са изложени основания за нищожност на заповедта поради издаването й в нарушение на закона и добрите нрави. Противоречието било в противоречие на правото на Европейския съюз, сочейки конкретни решения на Съда на Европейския съюз. Едновременно с това са изложени съображения, че липсва възможност съдия-изпълнител да връчва съдебни книжа по делото без изрично разпореждане на съда в съответствие с чл. 42, ал.2 от ГПК Освен това съдия-изпълнител бил длъжен да извърши проверка за законосъобразността и редовността на представения му изпълнителен лист.
Подробно сочи, че задължителни, но неиздадени са следните актове: разпореждане на СРС по ч.гр.д. 14 314/14 г. СРС за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (неиздадено), разпореждане СРС, с което се допуска незабавно изпълнение на издадена вече заповед за изпълнение. Същото отново е било устно и нематериализирано разпореждане за издаване на изпълнителен лист, разпореждане за уважаване на искането за връчване от съдия-изпълнител на заповедта за изпълнение.
На издадени, но тежко опорочени актове – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, процесуална недопустимост на заявлението като нередовно и противоречащо на закона, издадена и без задължителен предходен отделен и писмен акт разпореждане и на собствени пороци – липса на счетоводни документи, изпълнителен лист нищожен като опорочен поради пълна порочност на предхождащите го актове на съда – разпореждане и заповед издадена изцяло в опорочено производство, поканата за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ поради това, че са нищожни актовете и от некомпетентен орган.
Частният жалбоподател е посочил, че основание за нищожност е и ненадлежно връчване на съдебни книжа, без основание извършено от съдия изпълнител.
Заповедта за изпълнение била нищожна, защото била издадена и при нарушение на закона и добрите нрави. Съдът бил длъжен да провери служебно клаузите за неравноправност. В случая следвало да има минимални процедури за проверка и при констатирано несъответствие да не се издава заповед.
По отношение на съдия изпълнител М. П. твърди, че интересът му произтича от причинените му материални и нематериални вреди.
Настоящият съдебен състав констатира, че ч.гр.д. 14 314 /13 г., СРС е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК по искане на И. Д. К. за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, с която длъжниците, частни жалбоподатели в настоящето производство И. П. И. и „Метропол М“ ЕООД, да бъдат задължени да му заплатят солидарно сумата от 43 600 евро с твърдение, че вземането произтича от издаден в негова полза запис на заповед от 05.05.2009 г. за сумата от 43 600 евро, платими на 5.4.2010 г.
С оглед изложените обстоятелства, Софийски районен съд в качеството му на първоинстанционен съд е прекратил производството по делото. В срок пред Софийски градски съд е обжалвано това определение. Въззивният съд е приел, че е образувано заповедно производство за издаване на заповед по чл. 417, т. 9 от ГПК в редакцията преди изменението на ГПК ДВ бр. 102/2017 г срещу И. П. И. и „Метропол М“ ЕООД при условията на солидарност. Прието е, че е уважено възражение по чл. 423 от ГПК и е образуван иск срещу „Метропол М“ ЕООД. Но производството по отношение на този иск е прекратено и на основание прекратяването заповедният съд е обезсилил издадената заповед срещу този длъжник – „Метропол М“ ЕООД. Поради това е приел, че искът за нищожност на заповедта, предявен от ищците срещу ответника е недопустим поради липса на правен интерес.
Разглеждайки сочените в исковата молба основания за нищожност по иска на И. П. И. срещу И. Д. К. на съдебните актове, въззивният съд е посочил, че непостановен съдебен акт няма пороци. В този смисъл такъв иск е недопустим и производството следва да се прекрати. В чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи било предвидено право на всяко лице относно защита на неговите граждански права и задължения и при наличие на каквото и да е наказателно обвинение на справедлив и публичен процес, който да бъде разгледан в разумен срок. Но е приел, че липсват предпоставки за разглеждане на иска. За абсолютните предпоставки за упражняване правото на иска съдът следял служебно и ако някоя от тях липсва или има пречка за разглеждане на предявения иск имал задължението да прекрати делото. В случая е приел, че с оглед довода за неспазване реда за оторизиране на съдебния изпълнител да връчи съдебни книжа, а именно заповед за изпълнение е приел, че това е правомощие, предвидено в закона и не е дейност на заповедния съд. Относно искането за обезсилване на изпълнителния лист, са възприети изводите на първоинстанционния съд, че е недопустимо разглеждането отделно извън предявения иск за установяване на вземането. Обезсилването било установена от закона последица, която ще настъпи едва когато влезе в сила и със сила на пресъдено нещо бъде установено, че вземането на изпълнителния лист не съществува като компетентен да приложи тази последица е съдът, издал изпълнителния лист. Приел е по отношение действията на съдия-изпълнител, че компетентен по обжалване действията на съдия-изпълнител на основание чл. 438 от ГПК е Софийски градски съд и е изпратил по подсъдност жалбата на Софийски градски съд. С определението си № 368348 от 22.3.2018 г. първоинстанционният Софийски районен съд е разделил производството по частната жалба срещу прекратяване на иска за нищожност на посочените съдебни актове от обжалване действията на съдия изпълнител. Софийски градски съд в обжалваното определение е приел е, че правомощието на съдебния изпълнител да връчи заповедта за изпълнение, издадена по чл. 417 от ГПК произтича от закона чл. 418, ал. 5 от ГПК и не било предвидено да бъде изпълнено след изрично разпореждане на заповедния съд.
Настоящият съдебен състав като се запозна с материалите по делото констатира, че въз основа на искането е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 10.06.2013 г. като в нея са инкорпорирани под т. II – допуснато незабавно изпълнение на заповедта на основание чл. 418 , ал. 1 от ГПК и т. III – да се издаде на заявителя изпълнителен лист въз основа на заповедта като върху нея и върху документа ес извърши отбелязване.
От длъжниците на 16.10.2014 г. са подадени възражения по чл. 414 от ГПК.Софийски районен съд е дал указания на същите да докажат датата на връчване на заповедта.
С определение от 14.4.2015 г. е върнато възражение по чл. 423 от ГПК, подадено от И. П. И..
На 12.6.2017 г. е предявен иск от заявителя И. Д. К. срещу „Метропол М“ ЕООД .
С определение № 26 867 от 15.11.2016 г. по ч.гр.д. е прието възражение по чл. 423 от ГПК на „Метропол М“ ЕООД. С определение № 26 867/15.11.2016 г. на Софийски градски съд е основание чл. 423, ал. 1 от ГПК е прието възражението на „Метропол М“ ЕООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.6.2013 г. , издадена по ч.гр.д. 14 314/13 г. и е върнато делото на първоинстанционния съд за даване на указания до заявителя по реда на чл. 415 от ПК за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК срещу длъжника „Метропол М“ ЕООД и е потвърдено разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение и е отхвърлено искането на длъжника „Метропол М“ ЕООД за спиране по реда на чл. 420, ал.1 ГПК на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.6.2013 г., издадена по ч.гр.д. 14 314/13 г. СРС, 79 състав в частта относно длъжника „Метропол М“ ЕООД.
С оглед поставените в изложението по чл. 274, ал. 3 вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси настоящият съдебен състав намира следното:
Допускането на определение до касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280 от ГПК е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280 от ГПК. В настоящия случай не са налице основания да се приеме, че определението има вероятност да е нищожно или недопустимо и не следва да се допуска на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, който обуславя допускането до касационно обжалване, който да отговаря на предвидените в закона условия. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на определението. Освен правният въпрос като общо основание за допускане на определението до касационно обжалване, касаторът следва да обоснове и допълнително основание съгласно предпостваките, предвидени в чл. 280, ал.1, т. – 1 т. 3 от ГПК. При отсъствие на общо основание за допускане на касационно обжалване, не може да се прецени наличието на допълнително основание съгласно посочената норма.
В конкретния случай, частните жалбоподатели са заявили иск за прогласяване на нищожност от липса на съдебен акт – разпореждане за издаване за заповед за изпълнение, отделно иск за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Искът е приет за недопустим, извод, потвърден от Софийски градски съд. Въззивният съд, сочейки, че основанията за нищожност на съдебен акт са очертани в чл. 270, ал. 3 от ГПК и се изчерпват до конкретно посочени факти, е приел, че иск за нищожност на акт, за който се твърди, че не е издаден е недопустим. Освен това е приел, че само по иск, който е допустим може да има допустимо съдебно производство. В този смисъл по всички предявени искове за нищожност, въззивният съд е приел, че исковете са недопустими както поради липса на правна възможност за предявяване на иск за нищожност на неиздаден съдебен акт, така и поради липса на свързване на изложените основания с иск за нищожност на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
Пред Софийски районен съд е предявен иск за нищожност като е посочено, че се иска прогласяване на нищожност на разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и други актове на съда и ЧСИ. Изложени са обстоятелства, че при липса на постановен акт – разпореждане, че заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК следва да се издаде, самата заповед е нищожна. Ищецът е изложил подробни обстоятелства, че следва да има акт на съда, в който да са установени минимални изисквания за съдебна процедура, която води до съдебно решение, за да се гарантира, че длъжникът е информиран за съдебните действия срещу него по такъв начин , че да организира защитата си. В този смисъл въззивният съд е разрешил въпроса за това дали е допустим иск за нищожност на заповед за изпълнение на парично задължение преди издаването, на която няма постановено разпореждане. Налице е произнасяне с оглед допустимостта на иска и настоящата инстанция приема, че въззивният съд е приел, че така очертаните обстоятелства и не могат да се свършат с формулирано искане за нищожност на съдебния акт – заповед по чл. 417 от ГПК и поради това искът е недопустим. Достигайки до този извод е потвърдено определението на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото.
Относно поставения въпрос 1: В заповедното производство по чл. 417 от ГПК съдът длъжен ли е да издаде писмен съдебен акт – разпореждане и общо колко броя разпореждания следва да бъдат издадени при приключване на производството:
– Разпореждане, в което да изложи надлежни съдебни мотиви защо приема заявлението за редовно, как възприема представените към него писмени доказателства, какви изводи прави по фактологията и по правото, въз основа, на които взема решение да уважи заявлението и да издаде исканата заповед
– Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
– Разпореждане за оправомощаване на ЧСИ да е връчител на съдебни книжа и евентуално други разпореждания на въззивния съд
Според настоящия съдебен състав въззивният съд в обжалваното определение не е специфицирал кои са актовете, издавани от заповедния съд в производството по чл. 417 от ГПК. Липсват мотиви относно това какви са задълженията на въззивния съд в заповедното производство. В конкретния случай, видно от материалите в заповедното производство, е издадено разпореждане за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в самата заповед. Въпросът, формулиран от касатора, е поставен общо и теоретично за общия брой разпореждания, които заповедният съд следва да постанови, както и е свързан с изложените в исковата молба обстоятелства за това, че заповедта по чл. 417 от ГПК е нищожна когато не се предхожда от нарочен акт – разпореждане, което да прецени предпоставките за издаването й. Въззивният съд е приел, че липсва основание за нищожност на непостановен съдебен акт и поради това е приел искът за нищожност на такъв акт като недопустим. Въпросът за това какви актове издава заповедният съд е включен в предмета на делото доколкото се твърди нищожност на основание неиздаден акт и нищожност на заповедта по чл. 417 от ГПК на основание неиздадено предходно разпореждане за това. Но в случая въззивният съд е приел, че така посоченият въпрос законът не свързва с основание за нищожност и този иск е недопустим. Въззивният съд е преценил, че основанията за прогласяване на нищожност са предвидени от законодателя и това са изключително тежки пороци на съдебния акт, които водят до невалидност на същия. При сезиране на съда, на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК ищецът иска да се извърши проверка именно на такъв порок. Тези пороци не са лимитативно изброени. Така в Тълкувателно решение 1 2011 г. от 10.02.2012 г. по тълк.д. 1/2011 г., е прието, че „доктрината и съдебната практика, приемат, че нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо решение или неподписаното решение.“ В решение № 27 от 22.4.2019 г. по гр.д. 1321/18 г. ВКС, 4 ГО се приема, че законодателят не е приел точно пороци за нищожност на съдебното решение, те не са лимитативно изброени, но нищожността се свързва с толкова тежък порок, който обуславя невалидност на решението. Макар и да няма лимитативно изброени основания за нищожност, то при определяне правната квалификация на иска съдът се ръководи от посочения в исковата молба порок на съдебния акт, който се иска да бъде прогласен за нищожен. При тази преценка, съдът се ръководи и от разясненията в задължителната практика кои пороци на решението могат да обусловят извод за неговата нищожност. Макар и да няма легално дефинирани основания за нищожност на съдебното решение, съдът може да направи преценка с оглед разясненията в съдебната практика, дали сочените основания в исковата молба се свързват с иска за прогласяване на нищожност на съдебен акт. В случая съдът е преценил, че посочените от ищеца основания не могат да се свържат с извод за нищожност на непостановен съдебен акт и поради това и нищожност на заповедта по чл. 417, ал. 1, т. 9 от ГПК. Приемайки исковете за недопустим, въззивният съд не се е отклонил от посочената задължителна практика на Върховния касационен съд. Предвид този извод не може да се обуслови извод за недопускане на определението на Софийски градски съд до касационно обжалване.
По отношение на посочения въпрос 2 и 3 – допустимо ли е вместо да издаде отделен писмен съдебен акт – разпореждане, да се издаде направо заповед за изпълнение? И „Длъжен ли е съдът в заповедното производство по чл. 417 от ГПК да издаде писмен съдебен акт – разпореждане за издаване на изпълнителен лист и същото следва ли да се връчи на длъжника, ако да, то от кой, по какъв начин и как се удостоверява това връчване, подлежи ли на обжалване разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист ? Така поставените въпроси също не представляват общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Въззивният съд е изложил съображения, че иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, на непоставен съдебен акт, е недопустим и е приел, че соченото основание не може да се свърже с основание за нищожност на заповедта по чл. 417 от ГПК. В този смисъл съдът не е разглеждал въпросът допустимо ли е да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК без преди това да е издадено разпореждане за издаване на заповед. Решаващият извод на съда е относно допустимостта на иска, индивидуализиран чрез основанието съгласно чл. 127, т. 4 от ГПК и искането съгласно чл. 127 т. 5 от ГПК и единството на търсената защита между основание и петитум. Формулираният от касаторите въпрос не може да представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Както бе посочено по-горе допускането до касационно обжалване се извършва само, ако въззивният съд е разгледал включен в предмета на делото въпрос и е формирал решаващи изводи. В случая няма формирани такива изводи и поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискването за формулиране на общо основание за допускане на определението до касационно обжалване.
Задълженията на районния съдия, разглеждащ заявление по чл. 417 от ГПК, са посочени в тази норма. Въззивният съд не се е произнесъл, както бе посочен по въпроса какви са задълженията на заповедния съд. Макар и да е посочил, че заповедният съд при преценка заявлението на кредитора издава заповед по чл. 417 от ГПК, то този мотив не е обусловил решаващата му воля. Въззивният съд е приел, че искът за нищожност на непостановен съдебен акт и на заповед по чл. 417 от ГПК е недопустим и поради това, че изложените обстоятелства не се свързват ссъс соченото искане за прогласяване на нищожност. Въззивният съд не е основал изводите си на вида на издадените в заповедното производство актове и тяхното съобщаване. Ето защо така поставеният въпрос като неразрешен от въззивния съд не представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване.
Въпрос 4. Допустимо ли е издаденият от съда изпълнителен лист в производството по чл. 417 от ГПК да се връчва на заявителя и да се изнася от съда и представя на ЧСИ за образуване на изпълнително дело, преди да бъде връчено на длъжника разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист?
Така посоченият въпрос не е обсъждан от въззивния съд и не е обуславящ извода му за недопустимост на производството по исковете на И. и „Метропол М“ ЕООД. Поради това не може да представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил волята на съда за постановяване на определението. В случая въпросът за издаване на изпълнителен лист и връчване на заповедта съобразно правилото на чл. 418, ал.5 от ГПК, не е включен в предмета на делото и не е разрешаван. Законодателят в чл. 418, ал. 5 от ГПК е предвидил връчване при образуване на вече изпълнително производство пред съдия- изпълнител на заповедта по чл. 417 от ГПК и копие от документа, въз основа, на който е издаден. Но така формулираният въпрос, не е включен в предмета на произнасяне на въззивния съд и не може да представлява общо основание за допускане на определението до касационно обжалване.
По формулираните от касатора правни въпроси 5 и 6: Въпрос 5 Кой е подлежащият на изпълнение съдебен акт /съдебно изпълнително основание/ в производството по чл. 417 от ГПК: разпореждането за допускане на незабавно изпълнение и въз основа на което се издава заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК или изпълнителният лист или съвкупност от посочените документи? въпрос 6: Длъжен ли е ЧСИ служебно да извърши проверка на редовността на предоставените му книжа от взискателя преди образуването на изпълнително дело, съобразно изискването на чл. 426, ал.3 ГПК вр. чл.129 ГПК. След като, както приема СГС в мотивите си заповедното производство е уредено като факултативно, то кой акт на съда следва да изложи анализа си за наличие или не на безспорно вземане и следва ли да посочи писмени доказателства, от които извлича този си извод? В кой акт на заповедния съд следва да се изложат мотиви за проверката по чл. 411, ал. 1 от т.2 до т. 4 от ГПК?
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обуславящ изхода му. В случая въпросът е поставен общо, теоретично и за подлежащия на изпълнение съгласно разпоредбата на чл. 417 от ГПК. Въззивният съд не е посочил въз основа на кой акт се образува изпълнително производство. Произнасянето на съда е свързано с търсената от касаторите като ищци защита, а именно – прогласяване нищожност на непостановен съдебен акт и на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и отмяна на разпореждане за издаване на изпълнителен лист вследствие на прогласената нищожност. Излагането на мотиви относно факултативността на заповедното производство, не е свързан с обуславящите изводи на съда. Въззивният съд е мотивирал факултативността на производство само при очертаване правните норми относно издаване на заповедта по чл. 411, ал. 3 от ГПК. Но факултативността на заповедното производство не е формирала решаващите мотиви на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че сочените основания относно заповедта по чл. 417, т. 9 от ГПК, не могат да обусловят извод за предявен иск с правно основание чл. 270, ал.3 от ГПК. Разяснил е, че при уважаване на искането се издава заповед по чл. 417, т. 9 от ГПК. Но е приел, че законодателят не е предвидил издаване на предходно разпореждане като е мотивирал извода си, че след като е налице нормата на чл. 411, ал. 3 от ГПК и съдът в заповедното производство при уважаване на искането издава заповед по чл. 417, т. 9 от ГПК, то н