3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1301/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1238 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 491/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което потвърдено Решение № 984 от 27.10.2010 г. по т.д. № 1495/ 2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма]- [населено място] за 310 461.24 лв. – вреди от неизпълнение на Договор за спедиция от 29.11.2006 г., от които: 260 696.409 лв. – стойност на конфискувана стока, 46 944.06 лв. – разноски по наказателно дело в Румъния и 2820.69 лв. -допълнителни разноски за транспорт и застраховка за повторна доставка на стоката през 2008 г., със законната лихва, с оплакване за неправилност. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по решените обуславящи изхода на делото правни въпроси: 1. В обема на задълженията на спедитора включва ли се изготвянето или проверката на съпровождащите стоката документи, 2. Може ли съдът да основе изводите си само на избрани обстоятелства, доказателства и доказателствени средства, без да обсъди останалите, 3. Следва ли гражданският съд да зачете по чл. 300 ГПК присъда по наказателно дело на чуждестранен съд, която не е призната по реда на чл. 463 и сл. НПК и въз основа на нея може ли да прави фактически и правни изводи. Жалбоподателят излага несъгласие с приетото в решението досежно задълженията на спедитора, в потвърждение на което сочи съдебна практика: Р.№803/06.05.1997 г. по гр.д.№ 513/1996 г. на ВКС и Р. №31/06.02.2002 г. по гр.д.№ 810/2001 г. на ВКС. Прави оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение с необсъждане на събраните доказателства в цялост в нарушение на чл. 235 ал. 2 ГПК, което оплакване подкрепя със съдебна практика на ВКС: Р.№24/28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на І г.о., Р.№ 589/ 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359/2009 г. на І г.о., Р.№221/15.04. 2002 г. по гр.д.№677/2001 г. на І г.о.,Опр.№26/19.01.2009 г. по гр.д. №4744/2008 г. на І г.о. Жалбоподателят прави оплакване за неправилно приложение на чл. 300 ГПК и чл. 463 и сл. НПК, по който въпрос поддържа, че е актуален с оглед установяване на съдебна практика на гражданските съдилища за точното прилагане на закона, което има значение за развитие на правото. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмено Възражение, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване и по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване ВКС извършва въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Преценявайки решаващите изводи на въззивния съд и изложените от жалбоподателя въпроси и доводи, с които обосновава искането за допускане на касационно обжалване, ВКС в настоящия си състав намира, че не е налице предвиденото в чл. 280 ал. 1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02. 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят не е изпълнил това изискване – с поставените въпроси той иска да обоснове оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, които оплаквания съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Формулираните от него правни въпроси са относими към предмета на делото, но са пряко свързани с правилността на обжалваното въззивно решение, а отговорът им е изцяло в зависимост от доказателствата и преценката им, извършена от въззивната инстанция. Жалбоподателят не доказва да е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като с представените съдебни актове на ВКС не установява изведените от него правни въпроси да се решават противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2009 г., ОСГТК налице е основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, когато обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос, е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК (отм.), а в представените от жалбоподателя Р.№ 803/06.05.1997 г. по гр.д.№ 513/1996 г. на ВКС и Р.№31/06.02.2002 г. по гр.д.№ 810/2001 г. различният изход на спора с този в обжалваното решение, се дължи на различна фактическа обстановка.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 18 775.97 лв.- разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1238 от 19.07.2011 г. по гр.д. № 491/ 2011 г. на Софийски апелативен съд,
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 18 775.97 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: