6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр. София, 19.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1351 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Н., от [населено място], представляван от адв. М. И., срещу решение № 66 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 19/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1800 от 26.10.2017г. по гр.д. № 2124/2017г. на Плевенски районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗКПУ „Д.” иск за отмяна на следните решения : 1/ за приемане на докладите на председателя на УС и председателя на КС; 2/ за приемане и утвърждаване на устава на кооперацията; 3/ за утвърждаване решението на Управителния съвет за приемане на 43 нови член кооператори по прочетен списък; 4/ за даване права на председателя на ЗКПУ „Д.” по чл.15, ал.4, т.10 за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях за срок от една година от датата на приемане на решението на общото събрание; 5/ за освобождаване и заличаване на А. Т. А., Д. П. П. и Г. Я. Я. като членове на Управителния съвет на кооперацията; 6/ за избор за членове на Управителния съвет на ЗКПУ „Д.” –гр.П., с четири годишен мандат, И. В. В., Т. А. Т. и Г. Я. Я.; 7/ за освобождаване и заличаване на К. А. Я., К. К. К. и Ю. С. И. като членове на Контролния съвет на ЗКПУ „Д.” – [населено място]; 8/ за избор като членове на Контролния съвет на ЗКПУ „Д.” – [населено място], с четири годишен мандат, К. А. Я., Д. П. Пъшлев и К. К. К.; 9/ за освобождаване и заличаване на А. Т. А. от длъжността председател на ЗКПУ „Д.” – [населено място]; 10/ за избор на И. В. В. за председател на ЗКПУ „Д.” – [населено място]; 11/ за освобождаване от отговорност председателя А. Т. А. за дейността му като председател на ЗКПУ „Д.” – [населено място]; 12/ за приемане на годишния финансов отчет на кооперацията за 2015 година; 13/ да не се разпределя печалба; а в останалата му част, в която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗКПУ „Д.” иск с правно основание чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на посочените решения на ОС като липсващи /невзети/, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касаторът поддържа, че въззивният съд не е взел предвид наведените във въззивната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че, приемайки предявения иск по чл.124 ГПК за неоснователен, въззивният съд не е съобразил множеството доказателства в подкрепа на твърдението, че такова общо събрание никога не е провеждано, а само е отразено в протокол. Счита за неправилни, тенденциозни и несъответстващи на доказателствата по делото изводите на въззивния съд, че е налице надлежно разгласяване на поканата за общото събрание от 03.01.2016г. и че нарушението на чл.18, ал.1 ЗК и чл.20, ал.1 от устава не е довело до нарушение при формирането на вота, поради което тези нарушения не са основания за отмяна на взетите решения. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът сочи следния правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Нарушението на императивната разпоредба на чл.8, ал.2, изр.2 ЗК, с което новоприети членове на кооперацията само по решение на УС са гласували за утвърждаване на членството си на общото събрание, опорочава ли възникването на самото членство и тяхното последващо гласуване по точките от дневния ред на общото събрание опорочава ли представителството и влияят ли тези гласувания на законосъобразността на взетите решения на ОС?”. По отношение на основанието по чл.280, ал.2 ГПК касаторът поддържа, че приемайки иска му по чл.124 ГПК за неоснователен, въззивният съд не е съобразил множеството доказателства в подкрепа на твърдението му, че такова общо събрание никога не е провеждано, а само е отразено в протокол.
Ответникът Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.”, [населено място], представлявана от адв. И. М., оспорва касационната жалба. Прави възражение, че поставеният въпрос е свързан с обстоятелствата, поддържани от касатора, а не с решаващите правни изводи на съда, а освен това обективира невярно интерпретиране на фактите по делото, тъй като при проведеното гласуване и взетите решения вотът не може да бъде променян, независимо че неутвърдените членове са гласували по първите три точки от дневния ред. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е възприел изцяло мотивите на първоинстанционното решение досежно наличието на проведено общо събрание на кооперацията на 03.01.2016г. и формиране на процесните решения с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдил е показанията и на свидетелите Д. В., Д. Х. и Л. А., изложил е съображения, поради което не кредитира показанията на свидетелката А., и въз основа на тях е приел, че останалите двама свидетели не са били уведомени и не са присъствали на общото събрание, а останалите свидетели, които са член-кооператори, са били уведомени и са присъствали на събранието. Поради това е достигнал до извод, че общо събрание е проведено на 03.01.2016г. и съответно са взети отразените в протокола от провеждане на събранието решения.
Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд относно липсата на надлежно разгласяване на поканата за събранието на 03.01.2016г.. Приел е, че от показанията на свидетелите В., Г. Я., К. Я., И. и С. се установява, че поканата е била разлепена на лист А4 пред входа на кооперацията, на входа на общината на табло и на фурната в [населено място], като поканите многократно са били скъсани и се е налагало отново да бъдат разлепени. Изложил е съображения за невъзприемане на показанията на свидетелите В., Х., Н. и А., тъй като последните трима са бивши служители на кооперацията и в този смисъл е възможно показанията им да не са точни и обективни, а от друга страна, показанията на другата група свидетели се подкрепят от протокола за установяване на разлепването на поканите на посочените от тях места, за които свидетелстват лица, които не са подписали протокола.
По отношение на твърдяното второ основание за отмяна на решенията на ОС – че новите 43 членове на кооперацията са гласували преди приемането им, включително и за приемането им в кооперацията, е приел, че безспорно такова гласуване е в нарушение на чл.18, ал.1 ЗК, но следва да се прецени дали това гласуване е повлияло на вота при формиране на съответното решение. Посочил е, че на събранието са присъствали 102 лица, като същото е проведено при спадащ кворум по чл.17, ал.2 ЗК и чл.20, ал.2 от устава на кооперацията. Приел е, че след приспадане на новите 43 броя членове, по точка първа, втора и трета от дневния ред са гласували не 102 лица, а 59 лица, които са присъствали при провеждането на събранието при спадащия кворум и са гласували положително. Поради това е счел, че независимо от констатираните нарушения, е налице единодушно решение на правоспособните членове на кооперацията по първите три точки от дневния ред и съответно вотът не се променя, независимо от нарушенията. Посочил е, че по останалите точки от дневния ред новите 43 член кооператори са имали право да гласуват, поради което не е налице нарушение на чл.18, ал.1 КЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора правен въпрос е релевантен, но по него не е налице поддържаното допълнително основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 188 от 05.12.2018г. по т.д. № 2309/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че участието в гласуването на лица, които нямат качеството на член кооператори към датата на събранието, не води неминеумо до незаконосъобразност на приетите решения, доколкото това участие не опорочава волеизявленията на гласувалите член-кооператори. В тази хипотеза законосъобразността на приетите решения подлежи на проверка във всеки отделен случай с оглед изискуемите кворум и мнозинство. Лицата, чието членство в кооперацията не е доказано, не следва да се вземат предвид при проверката на изискуемия кворум за провеждане на общо събрание на кооперацията, и ако след приспадането на техния брой от броя на присъстващите кооператори, кворумът, предвиден в ЗК или устава на кооперацията, е спазен, то събранието следва да се счита за проведено редовно, освен ако не са били налице други нарушения при свикването и провеждането му. Прието е още, че броят на лицата, които не са член кооператори, следва да се приспадне от броя на гласовете „за”, с които е прието всяко от решенията на проведеното общо събрание, и ако след това гласувалите в подкрепа на решението кооператори формират необходимото по закон или устав мнозинство за приемане на съответното решение, то същото следва да се счита за прието. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с така формираната практика. При наличие на формирана по поставения въпрос практика на ВКС, в съответствие с която е въззивното решение и която не се налага да бъде променяна или осъвременявана, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е направил и искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение. „Очевидна неправилност” е въведено с новата разпоредба на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 15.02.2018г. по в.гр.д. № 19/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. И. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. М. И. да заплати на ЗКПУ „Д.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 15 сумата 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: