4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 745
С., 23.05. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1747/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Бакалски против въззивно решение № 1299 от 18.07.2011 г. по гр. дело № 2885/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 209 от 11.07.2008 г. по гр. дело № 54/2008 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която Г. П. Бакалски е осъден на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 З. да заплати на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” [населено място], строително поделение Б. сумата 4456,54 лв. представляваща имуществена вреда от липса на 3389 литра дизелово гориво причинена в периода 01.01.2005 г. – 31.01.2006 г. установена с акт за начет № 1104003 от 22.06.2007 г. на АДФИ съставен при извършена финансова инспекция на ДП „Строителство и възстановяване”, поделение Б. със законна лихва върху сумата от 29.02.2008 г. до окончателното изплащане и в частта , с която Г. П. Бакалски е осъден на основание чл. 26 З. да заплати на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” [населено място], строително поделение Б. сумата 676,30 лв. лихва върху главницата 4456,54 лв. за периода 02.02.2007 г. – 29.02.2008 г. и отхвърлил иска по чл. 21, ал.1, т. 2 З. за разликата над 4456,54 лв. до 11742,82 лв., както и иска по чл. 26 З. за разликата над 676,30 лв. до 1795,86 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени въпросите – може ли констатациите по акта за начет да се приеме, че са оборени частично и как се разпределя доказателствената тежест при оборена доказателствена сила на акта за начет- приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са относими към предмета на делото, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика.
Представено е постановление № 5/15.12.2955 г. на Пленума на ВС, в което по въпроса за разпределяне на доказателствата сила е прието, че констатираните с ревизионния акт факти се счита за доказани при условие, че същият е съставен от компетентен орган в кръга на компетентността му, по формите предвидени за неговото съставяне и акта е документиран. Актът се смята за документиран, когато фактическите констатации в него се основават на допустими от закона доказателства, проверени по надлежния ред от контролен орган. Прието е, че за доказателствената тежест важат правилата на чл. 127 ГПК (отм.), като ревизионният акт има пълна законова доказателствена сила относно фактическите констатации за фактите свързани с непозволеното деяние на ответника, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, размерът (паричната равностойност) на щетата и др., които се считат от съда за истински до доказване на противното. Представено е и съдебни решение по гр. дело № 6465/56 г. на ВС, с което е прието, че фактическите констатации в ревизионния акт, за да имат презумтивна доказателствена сила е необходимо да бъдат изградени на доказателствени средства, които са допустими за установяването им по общия исков ред. Прието е още, че ревизионният акт трябва да бъде документиран и всички констатации в него, които ангажират материалната отговорност на отчетника, трябва да бъдат подкрепени с необходимите писмени доказателства, но за да бъде обективен, в акта следва да бъде отчетено предварително и системно не само това, което дава основание за начетната отговорност, но и фактите и обстоятелствата, които са в полза на отчетниците и не могат да им се вменят във вина. Ако това не е сторено в предварителния стадии на начетното производство, отчетникът разполага с правото да оспори пред съда фактическите констатации на ревизионния акт.
Прието с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика. Решаващите изводи за опровергаване фактическите констатации на акта за начет са в съответствие с изискването за обективност на акта, в който не са били съобразени възраженията на материално отговорното лице относно причините за констатирания преразход на гориво, спрямо установените от ръководството на предприятието норми за разход за тежко -товарните автомобили, какъвто е водения от ищеца автомобил. В исковото производство съдът е проверил истиността на констатациите по акта за начет, не само като е обсъдил документацията по акта, но й като е зачел възраженията на ответника, обсъдил е представените от него писмени доказателства, допуснал е съответната автотехническа експертиза, чрез която са били изяснени факторите, които имат значение за разхода на горивата и кои фактора са били отчетени при определяне на разходната норма. Вещото лице е съобразило неотчетените фактори свързани със специфичните експлоатационни условия на работа на процесния автомобил и характеристиките на състоянието му и е дало заключение за количеството гориво необходимо за извършения общ пробег на автомобила през отчетния период. При съпоставеното му с изписаното по документи от водача – ищец гориво е констатиран преразход на 3389 литра дизелово гориво, оценено от съдебно -счетоводна експертиза в размер на 4456,54 лв. – действителния размер на щетата. Прието е, че до този размер констатациите по акта за начет са истински, а за разликата до пълния размер на щетата е прието, че презумтивната доказателствена сила на акта за начет е оборена.
Предвид изложеното следва, че поставените правни въпроси относно разпределяне на доказателствената тежест в производството по финансов начет с обжалваното решение не са разрешение в противоречие със съдебната практика на ВКС, което изключва допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Направено е искане от ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, което с оглед изхода на делото следва да се уважи, като жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 300 лв. по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1299 от 18.07.2011 г. по гр. дело № 2885/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Бакалски да заплати на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ