О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр. София, 28.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3508 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата М. А. Г. от [населено място] срещу определение № 14640 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 5462/2015г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в частта, с която е потвърдено определение от 27.01.2015г. по гр. дело № 53878/2014г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав в частта, с която е прекратено съдебното производство по предявения иск за „вписване на ищцата в списъка за приетите вземания по т. д. № 95/2007г. на СГС, 7 състав като кредитор“.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила: 1/ определението е неправилно, тъй като съдебният състав е разгледал делото въпреки искането на частния жалбоподател за отвод на съдиите от СГС; 2/ посочените в т. 2 от частната касационна жалба молби по т. дело № 95/2007г. не са разгледани от въззивния съд; 3/ въпреки че по молби на частния жалбоподател-ищец и предявени в срок вземания липсва произнасяне по подписана и валидна сметка по чл. 79, неправилно въззивният съд е потвърдил определението. В приложено към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ тъй като определението е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; 2/ „обжалваемият интерес касае уточнените по-горе основания за касационно обжалване – освобождаване от заплащане на дължима държавна такса с приложени безспорни доказателства – декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК“. Частният жалбоподател моли въззивният съдебен акт да бъде отменен в обжалваната му част и вместо това определението от 22.05.2009г. по т. дело № 95/2007г. на СГС, 7 състав да бъде обявено за нищожно и частният жалбоподател да бъде вписан като кредитор в списъка за приетите вземания по посоченото дело.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения конститутивен иск за „вписване на ищцата в списъка за приетите вземания по т. дело № 95/2007г. по описа на СГС, 7 състав“, въззивният съд се е аргументирал с наличието на специално уреден в Търговския закон процесуален ред кредитор към масата на несъстоятелността да иска твърдяното от него вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания. Съдебният състав е изложил съображения, че тази правна последица би настъпила в случай, че се уважи възражението по чл. 690 ТЗ, което по твърдение на ищцата не е разгледано поради изгубване, респективно унищожаване на съдебните книжа, в които то е обективирано.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател въпроси и доводи относно критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не е посочил този въпрос, въззивният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. К. съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда инвокираните допълнителни основания.
Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Бланкетното посочване на текста по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото. Направените оплаквания за незаконосъобразност на определението /нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 и са от значение за правилността на обжалваното определение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ако частният жалбоподател е имал предвид, че процесуалноправният въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване, се отнася до освобождаването от заплащане на държавна такса при представена декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, то този въпрос е ирелевантен, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него и същият не е обуславил правните изводи във въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14640 от 17.07.2015г. по ч. гр. дело № 5462/2015г. на Софийски градски съд, II-Е въззивен състав в частта, с която е потвърдено определение от 27.01.2015г. по гр. дело № 53878/2014г. на Софийски районен съд, I ГО, 32 състав в частта, с която е прекратено съдебното производство по предявения иск за „вписване на ищцата в списъка за приетите вземания по т. д. № 95/2007г. на СГС, 7 състав като кредитор“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: