3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 745
София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 443/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б., живущ в Г., чрез адв. А.Доспевска -С. срещу Решение № 46 от 21.І.2010 г. по гр.д. № 2244/ 2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 403 от 22.VІ.2009 г. по гр.д. № 652/ 2007 г. на Софийски окръжен съд съд, с което са отхвърлени предявените от А. Б., чрез адв. А.Доспевска срещу “Л. автотранспорт България” ООД – с. Пожарево, Софийска обл.: иск за 4622.10 евро по чл. 17 ал. 1 и чл. 25, вр. чл. 23 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и иск за 562.50 евро – изтекли лихви по чл. 27 от Конвенцията. Жалбоподателят сочи, че по съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси: в какво качество са участвали страните по делото в договора за превоз по Конвенция CMR предвид консенсуалния му характер, разграничаването на този договор от упълномощаването за организиране на превоза, както и за формата и сроковете за рекламация по чл. 30 от Конвенция CMR, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: Р.№ 1382/20.VІІ.1995 г. по гр.д.№ 1221/ 1994 г. на ВС, Р. № 57/ 29.ІV.2008 г. по т.д.№ 71/ 06 г. на Бургаски апелативен съд и Р.от 26.ІІ.2007 г. по В. №96/2006 г. на АС при БТПП – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Жалбопода – телят поддържа, че са налице и предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – с произнасянето по тези съществени правни въпроси, ще се допринесе за точното прилагане на разпоредбите на чл. 17, вр. чл. 34 и 36 и чл. 30 – 32 от Конвенция CMR.
Ответникът по касационната жалба “Л. автотранспорт България” ООД – с. Пожарево, Софийска обл. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят поддържа, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд е разрешил материалноправните и процесуалноправни въпроси: в какво качество са участвали страните по делото в договора за превоз по Конвенция CMR предвид консенсуалния му характер, разграничаването на договора от упълномощаването за организиране на превоза, и за формата и сроковете за рекламация по чл. 30 от Конвенция CMR. Само като е изредил въпросите, без да обуслови връзката им с въззивното решение, за да обоснове значението им за изхода на спора, жалбоподателят не е изпълнил задължението по т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото.
Не може да се приеме, че с представените съдебни актове жалбоподателят е посочил в какво се състои противоречивото разрешаване на изложените въпроси. Дали въззивното решение противоречи на Решение № 1382/20.VІІ.1995 г. по гр.д. № 1221/ 1994 г. на ВС може да се прецени, ако жалбоподателят е изложил релевантните за делото въпроси, решени от въззивния съд. Представеното Решение № 57/ 29.ІV.2008 г. по т.д.№ 71/08 г. на Бургаски апелативен съд не е влязло в законна сила, а Решение от 26.ІІ.2007 г. по В. №96/2006 г. на АС при БТПП не се включва в съдебната практика по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Неоснователно е и искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 17 и чл. 30 Конвенция CMR има установена съдебна практика, и жалбодателят не излага съображения защо счита, че произнасянето по тези правни въпроси ще допринесе за точното прилагане на разпоредбите на чл.17 вр. чл. 34 и 36 и чл.30-32 Конвенция CMR. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателя не сочи, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в касационната жалба не се съдържат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 46 от 21.І.2010 г. по гр.д. № 2244/ 2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: