О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр. София, 29.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 282/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Х. от [населено място] – чрез процесуалния му представител адв. Женя К., против въззивно решение № 83 от 14.10.2014 г., постановено по в. т. д. № 224/2014 г. на Бургаски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 23 от 26.06.2014 г. по т. д. № 18/2013 г. на Ямболски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, взети от общото събрание на съдружниците в [фирма] на 22.01.2013 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на дружеството – ответник в размер на 500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е извършил самостоятелна решаваща дейност по обсъждане на фактите и доказателствата по делото и не е формирал самостоятелни правни изводи по съществото на спора, а е препратил изцяло към мотивите на първоинстанционното решение. Навежда оплаквания, че въззивното решение не съдържа мотиви по оплакванията във въззивната му жалба за нарушения на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, за липса на основания по чл.126, ал.3 ТЗ за изключването му като съдружник и за недопустимост съдружникът да бъде изключен заради действия, които е извършил в качеството на управител на търговското дружество и които съставляват основание за ангажиране на отговорността му по чл.145 ТЗ. В жалбата се поддържа и оплакване за незаконосъобразен отказ на въззивния съд да спре производството по делото до приключване на висящото пред Плевенски окръжен съд т. д. № 33/2013 г., както и да открие производство по чл.193 ГПК във връзка с направеното пред първата инстанция оспорване на протокола от общо събрание на 22.01.2013 г. и на поканата за събранието, адресирана до съдружника С. И..
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдение, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, при разрешаване на следния съществен за делото процесуалноправен въпрос : „Допустимо ли е, след като дейността на въззивната инстанция е аналогична на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава, при решаване на самия материалноправен спор въззивният съд да не формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да не излага самостоятелни мотиви”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 14.01.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Ямболски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в [фирма] от 22.01.2013 г. /за изключване на ищеца като съдружник и за освобождаването му като управител, без освобождаване от отговорност за вреди от действията му на управител; за освобождаване на съдружника С. И. поради прехвърляне на дружествените му дялове на съдружника Ж. И. и за освобождаване на С. И. като управител/, Бургаски апелативен съд е приел, че не са осъществени твърдените в исковата молба нарушения на закона и на дружествения договор, водещи до незаконосъобразност на оспорените с иска решения.
В съответствие с правомощията по чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е възприел изводите на първата инстанция за редовно свикване на събранието, за провеждането му при наличие на изискуемия от дружествения договор кворум и за доказаност на извършени от ищеца – жалбоподател действия против интересите на дружеството, послужили като основание за отправяне на предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ и за изключване на последния като съдружник. Независимо от препращането към мотивите на първата инстанция, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд е формирал свои самостоятелни изводи по съществото на спора и е изложил подробни мотиви по наведените във въззивната жалба на ищеца оплаквания за неправилност на обжалваното решение.
След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца – жалбоподател, че общото събрание не е свикано редовно и че е проведено при липса на кворум с участието на лице, което не е имало качеството на съдружник – С. И.. Относно свикването на събранието съдът е преценил, че ищецът е поканен редовно за участие в събранието с писмена покана, която съдържа необходимата според закона и дружествения договор информация и е връчена десет дни преди датата на събранието. Д. на ищеца за незаконосъобразност на решенията на общото събрание поради ненадлежно връчване на покана до съдружника С. И. е преценен като неотносим с аргумент, че членственото правоотношение в О. е индивидуално и ищецът не е легитимиран да релевира като основание на иска по чл.74 ТЗ нарушение на членствените права на друг съдружник. По отношение на кворума съдът е констатирал, че същият е бил налице, тъй като в събранието са участвали съдружниците Ж. И. и С. И., които са гласували единодушно за приемане на всички решения от дневния ред. Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца, че като последица от сключен на 04.01.2013 г. договор, с който съдружникът С. И. е прехвърлил дружествените си дялове в [фирма] на съдружника Ж. И., към датата на провеждане на общото събрание С. И. не е притежавал качеството на съдружник и не е имал правото да гласува взетите от събранието решения. Съдът е посочил, че доколкото към 22.01.2013 г. С. И. не е бил освободен като съдружник, не е съществувала пречка той да участва в събранието и да гласува по дневния ред. Отделно от това е приел, че дори С. И. да е изгубил качеството си на съдружник, след като решенията са взети с гласовете на другия съдружник и приобретател на прехвърлените дружествени дялове – Ж. И., същите не са незаконосъобразни.
Като неоснователни са преценени и оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че в изпълнение на решение на общото събрание на съдружниците от 12.11.2012 г. на ищеца е връчено предупреждение за изключването му като съдружник поради извършване на действия във вреда на дружеството с предоставяне на едномесечен срок за преустановяването им. Анализирайки събраните в тази насока писмени доказателства, съдът е достигнал до извод, че в качеството си на съдружник ищецът е причинил вреди на дружеството като е поел менителнично и договорно задължение в тежест на дружеството и е осъществил процесуални действия по висящо дела против неговите интереси. Д. в жалбата, че действията са основание за ангажиране на отговорността на ищеца като управител, но не и за изключването му като съдружник, е счетен за неоснователен поради извода, че действията са предприети от ищеца и в качеството му на съдружник.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а не да е от значение за правилността на решението, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос – дали е допустимо въззивният съд да не формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и да не излага самостоятелни мотиви, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото. Обжалваното въззивно решение съдържа подробни и изчерпателни мотиви, които отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд като втора инстанция по съществото на спора. В мотивите е даден отговор на всяко едно от оплакванията в сезиращата въззивна жалба, като в рамките на правомощията по чл.269 ГПК въззивният съд е формирал самостоятелни фактически и правни изводи по всеки спорен въпрос от предмета на делото, а не е изчерпал произнасянето си с препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, както твърди касаторът. Преценени от гледна точка на задължителните указания в т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, мотивите към въззивното решение съответстват изцяло на формираната в тълкувателното решение задължителна съдебна практика. Поради това не е налице и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 224/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.01.2015 г., чието плащане в брой е удостоверено в самия договор.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 14.10.2014 г., постановено по в. т. д. № 224/2014 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.1, сумата 500 лв. /петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :