3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2006 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. Д. срещу решение № 2 от 2.01.19г.по в.гр.дело № 1555/18г.на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1679 от 10.05.18г.по гр.дело № 17722/14г.на Пловдивския районен съд в обжалваните части.Касаторът е осъден да заплати на Д. П. С. сумата от 9500 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от 28.04.15г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси: 1.Относима ли е преклузията, като институт към съпричиняване от този тип /неполагане на дължимата грижа /и следва ли такива житейски известни факти да се обсъждат от съда при прилагане на чл.52 вр.с чл.51 ал.2 ЗЗД ; 2. Дали следва съдът да следи служебно за спазването на императивни материалноправни норми.Освен това поддържа,че решението е недопустимо,тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и е присъдил обезщетение за психически и емоционални травми ,незаявени с исковата молба и недоказани по делото.Излагат се и оплаквания за неправилност на решението.
Ответницата по жалбата Д. С. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните ползват два съседни имота,като ищцата Д. С. преминавала през имота на ответника Д. Д., за да достигне по своя.От свидетелските показания е приел за установено, че на 28.04.15г., ищцата, движейки се към имота си заварила заграждения, поставени от ответника – автомобилни гуми, летни и циментови колове,които тя отместила, за да премине.Ответникът започнал да възстановява загражденията, двамата се скарали,като свадата преминала във физическа разправа,при което С. била повалена на земята, Д. започнал да я души, левият й крак се усукал и тя усетила силна болка,като впоследствие се установило счупване на външен израстък на лявата глезенна става.С решение № 815 от 10.02.16г.по анд № 2224/16г.на ПлРС Д. Д. е признат за виновен в това,че е причинил на Д. С. по непредпазливост средна телесна повреда.Съдът е изложил съображения,че този акт на съда е приравнен на влязла в сила присъда,която има задължителна сила за гражданския съд,в пределите на чл.300 ГПК.
От назначената съдебно-медицинска експертиза било установено, че травмата е наложила поставянето на гипсова превръзка за 35 дни, през който период пострадалата е трябвало да ходи с патерици,без да стъпва на гипсирания крак, а след свалянето на гипса още 10 дни да не натоварва крака.Трайното затруднение на движението на левия долен крайник е било за около два месеца и половина; претърпяните от пострадалата страдания са били силно изразени чрез засягане на важна става; налице и постимобилизационно усложение – алганевродистрофия- увеличава се кислородния недоимък, като от това страда и костта.Въззивният съд е обсъдил възражението на ответника за съпричиняване на нанесените вреди от ищцата, изразяващо се в предизвикване на инцидента от нейна страна, което е счел за недоказано.Ето защо, е прието, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата доказани вреди от неимуществен характер от 9 500 лв е съобразено с критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД.
Решението е допустимо.Съдът се произнесъл в рамките на търсената с исковата молба защита.Видно от обстоятелствената част и петитума й, ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от причинените й от ответника средни телесни повреди,изразяващи се счупване на външен израстък на глезенната става на долен ляв крайник.Съдът е разгледал и се произнесъл по така предявения иск.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос :„Относима ли е преклузията, като институт към съпричиняване от този тип /неполагане на дължимата грижа /и следва ли такива житейски известни факти да се обсъждат от съда при прилагане на чл.52 вр.с чл.51 ал.2 ЗЗД” не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.В мотивите на обжалваното решение е прието,че възражението на въззивника за непроведена физиотерапия от страна на пострадалата,е преклудирано,тъй като е направено едва с писмената защита.В решение № 76 от 10.02.11г.по гр.дело № 648/10г.на ІV г.о.ВКС се е произнесъл по въпроса :Преклудира ли се правото на ответника да прави конкретни възражения по съществото на спора след изтичане на срока за отговор на исковата молба, като е посочено ,че отговор е даден в разпоредбите на чл.133 и чл.260, т.т.5 и 6 ГПК. Посочените правни норми по категоричен начин сочат на преклузия за ответната на исковата молба и въззивната жалба страна с визираните в тях изключения.
Въпросът: Дали следва съдът да следи служебно за спазването на императивни материалноправни норми, също не е разрешен в отклонение от ТР № 1/17.07.01г.по т.д.№ 1/01г.на ОСГК на ВКС.Касаторът не е мотивирал изложението си за кои императивни материално правни норми съдът е следвало да следи служебно.
Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е приел,че не е установено съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата страна, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически, опитни или научни правила и е основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 2.01.19г.по в.гр.дело № 1555/18г.на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.