О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София,13. 08. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдията Василка Илиева гр. дело № 1004/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. К. Дурчева-пълномощник на П. М. Н. против въззивно решение № 585 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 745/2008 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, потвръждаващо решение № 943 от 15.12.2005 г., постановено по гр. д. 1713/03 г. по описа на Великотърновски районен съд, с което е уважен предявения от А. А. Н. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е прието за установено по отношение на П. М. Н., че към момента на одържавяването земеделския имот, представляващ нива от 4 дка, находяща се в м. „П” гр. В. Търново е бил собственост на А. Н. К. , като част от този имот с площ 1.185 дка попада във възстановения с решение на ОСЗГ-В. Търново имот от 5.2 дка. На П. М. Н..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни основания по чл. 281, ал. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя седем въпроса, от които първия въпрос е материалноправен и касае допустимостта на предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато административното производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ е приключил с отказ за възстановяване на собствеността и е определено обещетение. Поставените въпроси от № 2 до № 5 са фактически. Въпросите под № 6 и 7 са процесуалноправни и касаят разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 14, ал. 4 ПСПЗЗ, както и допустимо ли е решението на въззивната инстанция да бъде мотивирано въз основа на експертиза, която е оспорена и оборена от последващи експертизи. По поставените въпроси твърди, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът по касация /наследниците на първоначалния ищец/ е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който оспорва касационната жалба и счита, че не следва да се допусне касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото, въззивният съд е намерил, че страните имат общ наследодател –, който е оставил след смъртта си за наследници двамата си синове, които са праводатели на страните. Ответникът, сега касатор черпи своите права от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите от 1953 год., по силата на който общия наследодател на страните му е продал нива с площ от 15 дка. В м. „П” срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата, заместена от правоприемниците си в процеса черпи своите права от н. а. за покупко-продажба № 73 от 1947 год., по силата на който общия наследодател на страните е продал на сина си и нейн баща нива с площ 8.4 дка. В м. „П”. И двете страни са заявили правото на собственост върху наследствени земеделски имоти, като по отношение на ищцата е признато правото на възстановяване на собствеността върху нива от 6 дка., но е отказано възстановяването в стари реални граници и е определено право на обещетение за имота. Великотърновския районен съд е отменил отказа на поземлената комисия да възстанови правото на собственост на касатора и е възстановил в стари реални граници в негова полза нива от 5.2 дка.становено е безспорно идентичността на имота по н. а. от 1947 год. и имот пл. № 2* по кадастралния план от 1958 год., както и останалата част от имота с площ 1.185 кв. м. незасегната от реализираното мероприятие върху имота. Тя съществува във възстановими стари реални граници и попада в северозападната част на възстановения на касатора имот. След съвкупен анализ на доказателствата по делото, съдът е приел от правна страна, че протоколите за отчуждаване на имоти в процесната местност и списъците на отчуждените собственици не опровергават правото на собственост на наследодателя на ищцата. Липсват данни същият да е прехвърлян, поради което към датата на одържавяването той е собственик на имота, а незасегнатата от осъщественото мероприятие върху имота част от 1.185 кв. м. е възстановена реално на касатора.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК е налице, когато материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС, която включва актовете на нормативно тълкуване – тълкувателните решения и постановления, които не решават конкретни спорове, а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите се позовават на ТР № 1/97 год., в което са дадени разяснения относно реституционния ефект по ЗСПЗЗ и по-конкретно за производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Обжалваното решение не противоречи на посоченото тълкувателно решение. Доколкото се позовава на 14 броя решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, постановено по друго дело, в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като обжалваното решение по поставените процесуалноправни въпроси с нищо не противоречи на представените, макар и при друга фактическа обстановка, а въззивният съд не е решил спора в отклонение на разрешението дадено в тях. Следва да бъде посочено, че материалноправния въпрос относно допустимостта на предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато административното производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ е приключил с отказ за възстановяване на собствеността и е определено обещетение не следва да бъде обсъждан в настоящото производство по допустимост, тъй като по него се е произнесъл ВКС в първото касационно производство. Другите поставени въпроси /от № 2 до № 5 вкл./ са фактически и са основание за проверка по същество на оспорваното решение и основание за евентуалната му отмяна, но не представляват основание за допустимост на касационното обжалвано.
Не е налице и последното основание на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените въпроси- материалноправен и процесуалноправен не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. За пълнота следва да бъде посочено, че касаторът не е изложил съображения относно необходимостта от разглеждане на тези въпроси с оглед на промяна на създадена поради неточности при тълкуването на разпоредбата на ЗСПЗЗ съдебна практика или за осъвременяване на възприетото тълкуване, поради изменения в обществените условия или законодателството.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 585 от 09.01.2009 г. по гр.д. № 745/2008 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: