О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
гр.София, 03.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №259 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. П. И. от гр. Ш., чрез пълномощника му адв. С, против решението от 24.11.2008г., постановено по гр.д. №578/2008г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 18.07.2008г. по гр.д. №1222/2007г. на Шуменски районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. П. И. срещу „Т”ООД, гр. Ш., искове с правно основание чл.200 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Т”ООД оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от В. П. И. срещу „Т”ООД, гр. Ш., искове с правно основание чл.200 от КТ.
Въззивният съд е приел, че исковете са погасени по давност, тъй като от момента на увреждането здравето на служителя на 07.04.2003г. до датата да предявяване на иска срещу него в с.з. на 25.09.2007г., на основание чл.117, ал.5 от ГПК/отм./ е бил изтекъл общият три-годишният давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в жалбата, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въззивният съд се е поизнесъл по спор, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Не е формулиран конкретен правен въпрос. Счита, че искът срещу ответника следва да се счита предявен с подаване на исковата молба по делото срещу първоначалния ответник, когото е заменил по реда на чл.117 от ГПК/отм./ с ответника „ реклама”ООД.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.117, ал.3 от ГПК/отм./ относно момента, от който се счита предявен иска срещу новия ответник, при липса на съгласие да встъпи в делото, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е решил въпроса за деня, в който е предявен иска срещу ответника „ реклама”ООД. Искът се счита предявен срещу новия ответник в случай, че той е съгласен да встъпи в делото /чл.117, ал.1 от ГПКотм./, каквото съгласие по делото не е дадено, а напротив с оглед момента, в който се счита предявен иска срещу него новият ответник е направил възражение за погасителна давност.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.11.2008г., постановено по гр.д. №578/2008г. на Шуменски окръжен съд, по касационна жалба на В. П. И.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: