О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 745
София, 21.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 62/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 17.02.2006 г. по гр.д. № 240/2004 г. на И. районен съд, оставено в сила с решение № 452 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 615/ 2006 г. на Софийски окръжен съд е постановено допуснатият до делба недвижим имот- масивна вилна сграда, построена върху общински парцел **** 42 в кв.3 по плана на с. Б., да бъде изнесен на публична продан и получената сума да се подели по равно между съделителите П. Г. и Н. М. Г..
Н. Г. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като счита, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Относно допустимостта на жалбата се позовава на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата П. Г. не взема становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Съдът е определил делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като въпреки становището на експертизата и на общината за поделяемост на сградата, страните не са предприели действия, с които да инициират административно производство по снабдяване с предписание и изготвяне и одобряване на инвестиционен проект за разделяне на сградата.
С оглед на тези данни същественият по делото въпрос е свързан с това чие е задължението за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне на сградата и какви са последиците от неизпълнението му, в контекста на разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗУТ. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което твърдения подкрепя с представянето на решение № 266 от 19.05.2003 г. по гр.д. № 674/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 204 от 5.06.2002 г. по гр.д. № 123/2001 г. и решение № 659 от 27.11.2003 г. по гр.д. № 316/ 2003 г. на І г.о. на ВКС. Счита, че за случаите, когато съдът е бездействал и не е изпратил на общината проект за одобрение липсва и съдебна практика, поради което разглеждането на жалбата би имало значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Според заключението на техническата експертиза сградата е поделяема, с незначително преустройство за пригаждане на една от стаите на втория етаж в кухня чрез прекарване на В и К инсталация, като в останалата част двата етажа с по едно мазе в сутерена съответстват на изискванията за самостоятелни жилищни обекти. С оглед на тези предварителни данни и на основание чл.203, ал.1 ЗУТ с определение от 27.09.2006 г. въззивният съд е изпратил делото на Община И. за даване на становище за поделяемост на сградата и предписание за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне. С писмо от 19.10.2006 г. Кметът на общината е отговорил, че по принцип сградата е поделяема с посоченото незначително преустройство на една от стаите в кухня, но поради липса на имена и адреси на страните не може да се даде предписание за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне. Този отговор е съобщен на страните, като в съдебно заседание от 20.12.2006 г. Н. Г. е поискал да му се даде възможност да изготви инвестиционен проект за разделяне на сградата. След това два пъти делото е било отлагано по искане на страните с оглед сключване на предстояща спогодба, а на третия път е и спряно на основание чл.182, б.”а” ГПК по взаимно съгласие, пак с оглед на евентуална спогодба. В края на шестмесечния срок е поискано възобновяване, тъй като страните не са се споразумели относно това кой ще поеме разноските за изготвяне на архитектурния проект за разделяне на сградата. Не е направено искане за други доказателства и затова на 14 май 2008 г. делото е обявено за решаване, като съдът приел, че сградата е неподеляема и постановил да се изнесе на публична продан.
При така изложените данни не се потвърждава доводът, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно приложението на чл.203, ал.1 ЗУТ. Както в представените решения, така и в обжалваното, съдът е съблюдавал изискването на закона и установената практика, че делбата трябва да се извърши след представяне на одобрен инвестиционен проект, затова в настоящия случай при наличие на техническа възможност, установена от заключението на експертизата, е сезирал главния архитект за започване на инвестиционното проектиране. Изготвянето на самия инвестиционен проект обаче е за сметка на страните, по което те, видно от данните по делото, не са се споразумели. При липсата на одобрен инвестиционен проект сградата се счита неподеляема и затова съдът е постановил да се изнесе на публична продан.
По приложението на чл.203, ал.1 ЗУТ и аналогичните разпоредби на чл.62, ал.2 ЗТСУ и чл.109б ППЗТСУ, включително и по въпроса, че проектите се изготвят за сметка на страните, практиката на съдилищата е постоянна, поради което не може да се приеме, че стои за решаване въпросът дали съдът е бездействал и че практиката се нуждае от изясняване или допълване в това отношение. По тези съображения не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба вх. № 2585/ 21.10.2008 г., подадена от Н. М. Г. от гр. С. против решение № 452 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 615/ 2006 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: