О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 12.06.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1099 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. – В., представлявана от директора С. И. срещу въззивно решение № 348/06.07.2012 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 369/2012 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност.
Насрещната страна М. Д. Т. чрез адв. Светла Г. от АК – В. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията и представя списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, приподписана от адв. Р. Я. от АК – В. и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Те са уважени.
Съдът приел уволнението за незаконно, поради липса на реално съкращаване в щата, неизвършен подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ и неспазена защита по чл. 333, ал. 4 КТ.
Съдът установил, че Т. е заемала длъжността „старши учител теоретично обучение, администрация и управление”. Уволнена е поради съкращаване в щата.
Съдът установил също, че за учебната 2011/2012 г. в Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство – В. не фигурира длъжност с подобно наименование, а длъжност с наименование „учител теоретично обучение-администрация и управление“, която е със същите трудови функции; работодателят, чиято е тежестта на доказване не е установил противното. На довода във въззивната жалба, че длъжността учител се придобива с едногодишен стаж, а старши учителите следва да имат 10 годишен стаж, е отговорено от съда, че това няма отношение към конкретните трудови функции за длъжността, съответно към реалното съкращаване в щата. На другото възражение по делото, че има общ спад на обема на работа в училището, е отговорено, че е без значение, защото основанието на което е прекратен трудовия договор с Т. изисква да се установи, че именно трудовата функция на заемната от нея длъжност не съществува по новия щат.
Успоредно с изложеното, съдът е развил съображения, че училището-работодател не е установило и отпадане на дисциплините, които Т. е преподавала за учебната 2010/11 г., между които „етика и право“, „маркетинг“, „отчетност на фирмата“, „основи на правото“, „управление на търговията“ „мениджмънт“, „трудово право“, по които е била и единствен преподавател.
На довода на работодателя във въззивната жалба, че Т. не притежавала нужното образование, въззивната инстанция е отговорила, че той има отношение към съвсем друго основание за прекратяване на трудовия договор, но не е от значение за реалното съкращаване на щата.
Установено е още, че подборът по чл. 329 КТ е извършен в нарушение на закона, като съдът е препратил към съображенията на първостепенния съд.
Също така, прието е, че по силата на К., работодателят е следвало да вземе предварителното съгласие на синдиката за уволнение на Т., която се ползва от защита по чл. 333, ал. 4 КТ.
Изложението към касационната жалба по своето съдържание представлява общо оплакване за неправилност срещу въззивното решение и съдържа твърдения на работодателя-касатор за определени фактически положения. Няма, обаче никакви правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, имащи отношение към формирането на приетите от въззивния съд релевантни за решението му факти, съответно до направените от него правни заключения.
Ето защо, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се посочи, че въззивната инстанция е намерила, че уволнението на Т. е незаконно на три самостоятелни основания, всяко от които само по себе си е достатъчно за постановяване на крайния резултат по спора.
В касационната жалба срещу фактическите и правни заключения на съда, обусловили извода му за допуснато нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ, няма оплаквания. Единственото съображение и в жалбата, и в изложението е, че „необяснимо защо само на това основание, съдът не приема уволнението за незаконно, без да разглежда спора по същество”, което не е нито касационен довод, нито основание за допускане на касационно обжалване, а и няма никакво отношение към правилността на решението.
Следователно, дори и да бяха повдигнати правни въпроси, имащи отношение към фактическите и правни изводи на съда, обусловили заключението му за липа на съкращение в щата, както и за нарушение на чл. 329 КТ, тяхното разглеждане би било безпредметно. Крайният извод на въззивния съд за незаконност на уволнението не би се променил, след като няма оплакване от касатора срещу приетото нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 400 лв. заплатен адвокатски хонорар, което се установява от договор за правна защита и съдействие от 17.08.2012 г. Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 348/06.07.2012 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по гр.д. № 369/2012 г.
ОСЪЖДА П. – В., представлявана от директора С. И. да заплати на М. Д. Т. сумата в размер на 400 лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: