2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 12.09. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 142/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Ю.П. – пълномощник на Г. Х. Д. срещу въззивно решение № 522 от 18.11.2011 год.на Пазарджишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 688/2011 год.,с което е потвърдено решение № 189 от 06.06.2011 год.по гр.д.№ 1519/2010 год. на Районен съд Велинград,с което е отхвърлен предявеният от касаторът против А. И. И. иск с правно основание чл.53,ал.2,изр.2 ЗКИР.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК,поради противоречива практика по въпроса кога дворищно регулационния план е приложен и относно начена и момента на прекратяване на отчуждителното действие на същия при действието на ЗПИНМ/отм./ и последващите разпоредби на ЗТСУ/отм./.Позовава се на ТР № 3/1993 год. на ОСГК на ВС и решения по реда на чл.290 ГПК на І г.о. и ІІІ г.о. – № 780/13.11.2009 год. и № 341/12.07.2010 год.Позовава се бланкетно и на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите – при наличие на допусната грешка при изписването на процесните имоти като технически категории,това влияе ли на юридическата категория „право на собственост” ; при установяване към момента на обжалване ,че в.л.изготвило заключение по делото не е притежавало лиценз и необходимата правоспособност,това отразило ли се е на правилността на решението.
Ответната страна – А. И. И., чрез адв.Д.К., в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд е приел,че ответникът е собственик на имот с пл. №…….. , а между него и парцел ….-…. изобщо не са формирани придаваеми места.Регулационната линия между двата парцела е проектирана по имотната граница,заснета и в плана от …. год.Липсват данни за прилагането на плана от …. год. и за уреждане на сметки за придаваемото място от имот с пл.№…. към парцел … – ….. и за тези от имот пл.№…. към парцел ….. – …..,тъй като в декларациите „за получени пари”е посочен квартал ..,а през ….. год. регулационните отношения възникват в кв.4.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК/погрешно посочено като такова по т.2/ е налице,тъй като по поставения въпрос въззивното решение противоречиви на трайната съдебна практика.В постановеното при действието на ЗТСУ/отм./ ТР № 3/1993 год.на ОСГК на ВС е прието,че дворищно регулационния план се счита приложен в момента,в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл.33,ал.1 и ал.2 ЗТСУ/отм./,както и кога е относимо понятието „приложен план” по смисъла на чл.32 ,ал.1,т.5 ЗТСУ/отм./В същия смисъл са и разрешенията в двете решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК,а именно: въпреки отчуждителното вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ/отм./ и на ЗТСУ/отм./дворищната регулация се счита приложена тогава,когато са уредени сметките за придадения имот и в резултат на това той е завзет ,т.е. регулацията е стабилизирана.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.3 ГПК основание.Макар и позовавайки се бланкетно на него следва да се посочи,че на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
С оглед гореизложеното и на основание чл.288,ал.1,т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 522 от 18.11.2011 год.на Пазарджишки окръжен съд, постановено по гр.д.№ 688/2011 год.
УКАЗВА на Г. Х. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе ДТ – 25 лв.по сметка на ВКС и представи по делото вносната бележка,в противен случай жалбата й ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :