4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
С., 14.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 535/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Н. С. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. К. против въззивно решение на Варненски апелативен съд № 132/8.11.2010 г., постановено по гр. д. № 411/2010 г., с което е унищожена на основание чл. 29 ЗЗД, поради измама, едностранна овластителна сделка по пълномощно с рег. № 2920/15.02.2006 г. на нотариус, като сключена от Н. Н. С. след създадена и поддържана от упълномощения от нея Х. Н. С. невярна представа за правните последици на сделката. Обезсилено е решението на Шуменския окръжен съд № 36/25.01.2008 г. по гр. д. № 499/2007 г. в останалата част /по иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД-липса на съгласие/ и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД – за обявяване недействителност на сключената с нот. акт № 139/2006 г. покупко-продажба, поради сключването й от лице, което не е било надлежно упълномощено.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулиран е процесуалноправен въпрос: Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Поддържа, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС с позоваване на определение № 150/19.02.2009 г. по гр. д. № 4740/08 г., ІІІ г. о., Р. № 189/14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/03 г., ІV г. о.; Р. № 1444/25.05.1957 г. по гр. д. № 2050/1957 г., ІV г. о.; Р. № 78/10.02.1986 г. по гр. д. № 868/85 г., ІІ г. о., копия от които са приложени.
За ответник по касация С. Е. Г., наследник по закон /дъщеря на починал преди ищцата неин брат/ на починалата на 6.12.2010 г. след подаване на касационната жалба /30.11.2010 г./ ищца Н. Н. С., чрез процесуален представител адвокат Г. Т. Д. жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
За ответници по касация Д. Е. Г., наследник по закон на ищцата /сестра на ответник по касация С. Е. Г./ и ответника Д. Х. С. не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Второ въззивно производство след отменително решение на ВКС, ІV г. о. № 249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г.
С решението на ВКС е посочено, че въведените с исковата молба твърдения определят предмет на делото, че в случая са обективно съединени искове с правно основание чл. 29 ЗЗД-иск за унищожаване на едностранна овластителна сделка по пълномощно рег. № 2920/15.02.2006 г., като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа у упълномощителката за правните последици на сделката, както и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 1 ЗЗД за обявяване недействителност на сключената с нот. акт № 139/2006 г. покупко-продажба на процесния недвижим имот, поради сключването й от лице, което не е било надлежно упълномощено. Прието е, че въззивният съд при първото въззивно разглеждане на делото се е произнесъл по иск за нищожност на пълномощно рег. № 2920/15.02.2006 г., поради липса на съгласие с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, като липсата на съгласие е извел от съдържанието на пълномощното, в което липсвала цена, на която да се продаде имота, при което съдът е дал неправилна квалификация на спорното право и е извел тази квалификация от обстоятелства, на които ищцата не се е позовала, без да разгледа иск по въведените от ищцата твърдения, според които сделката е сключена от пълномощник без надлежно учредена представителна власт, което определя правна квалификация на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищцата Н. Н. С. против първоинстанционно решение на ОС-Шумен, с което са били отхвърлени предявените от нея срещу Х. Н. С. и Д. Х. С. при условията на обективно, евентуално съединяване на искове, квалифицирани с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД.
При второто въззивно разглеждане на делото съдът е приел, че е основателен и доказан предявеният иск с правно основание чл. 29 ЗЗД-за унищожаване на едностранна упълномощителна сделка по пълномощно рег. № 2920/15.02.2006 г., като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните последици, тъй като са налице елементите от фактическия състав на чл. 29 ЗЗД, а именно: страната по сделката /ищца по делото/ е въведена в заблуждение от първия ответник чрез внушаване на неверни представи за обстоятелствата, свързани с характера и последиците на сделката, чрез премълчаване на известни факти или съзнателно поддържане на неверни представи у участник в сделката в качеството на упълномощител. Заблуждението е предизвикано умишлено от другата страна-упълномощения и сделката е сключена в резултат на заблуждението.
Първоинстанционното решение е обезсилено в останалата му част, с която съдът се е произнесъл по втория обективно съединен иск за нищожност на сключения въз основа на упълномощителната сделка договор за покупко-продажба на недвижимия имот на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, като е прието, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, вместо да се произнесе по предявения иск за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба и е върнал делото на първоинстанционния съд да се произнесе по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С изложението по допустимостта на касационното обжалване не е изпълнено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да се посочи правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК съставлява самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно разясненията с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
Формулираният с изложението въпрос по същество съставлява оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващо основание за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, което не е относимо към производството по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Апелативен съд – В., Гражданско отделение № 132/8.11.2010 г., постановено по гр. д. № 411/2010 г. по касационна жалба от ответник Х. Н. С. чрез процесуален представител адвокат М. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: