О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 16.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 08.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 247/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], общ.С. чрез адвокат М. Х., с вх.№964/08.12.2011 г., поддадена чрез експресна поща с пощенско клеймо от 07.12.2011 г., срещу решение №1580 от 21.10.2011 г. по т.д.№1319/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по т.д.№551/2009 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е уважен предявеният от В. М. В. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на дружеството -касатор, проведено на 07.12.2009 г. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че не е доказано редовното връчване на ищеца на писмена покана за общото събрание, както и на предупреждението за изключването му, поради което и на и на основание чл.139, ал.1 ТЗ и чл.126, ал.3 ТЗ взетите от общото събрание решения са отменени. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като значими за изхода на делото поставя следните въпроси:1/”Доказването на факта на връчване на предупреждение и покана за провеждане на общо събрание на съдружниците, дали следва да се извърши само с писмени доказателства, или са допустими и гласни доказателства?” и 2/”Счита ли се, че съдружникът е надлежно уведомен, когато съобщенията са изпратени на известния в дружеството адрес”. Подържаното допълнително основание за достъп до касация може да се квалифицира като такова с правно основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК с оглед подържаното противоречие между обжалваното въззивно решение и приложеното решение от 11.04.2008 г. по т.д.№686/2007 г. на ВКС, І Т.О.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Първият общо поставен правен въпрос за доказателствените средства, с които следва да се докаже връчването на предупреждението по чл. 126, ал.3 ТЗ и поканата за общото събрание, е от значение за изхода на делото, но той единствено не е обусловил правните изводи на съда, че не е доказано получаването им от ищеца В.. Този въпрос фактически е свързан с обясненията на страната като доказателствено средство и приложението на чл.176, ал.3 ГПК с оглед твърдението на касатора, че самият ищец признава промяната в заявения от него адрес, поради което прави невъзможно връчването на книжата. Това поведение на ищеца е обсъдено във връзка с останалите доказателства по делото, включително и писмени такива-даденото от него на 24.11.2009 г.пълномощното на лицето С. О., което не удостоверява редовно връчване, тъй като е за участие на пълномощника в друго общо събрание- това на 30.11.2009 г. При това по този въпрос не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.2 ГПК. С представеното решение от 11.04.2008 г. по т.д.№686/2007 г. на ВКС, І Т.О. не се доказва противоречива съдебна практика по въпроса за различните доказателствени средства за доказване връчването на писмената покана, р.п. на предупреждението. В него ВКС се произнася по значението на връчването на поканата на известния в дружеството адрес, а не по доказателствени средства за установяване редовността на връчването й.
Вторият поставен правен въпрос за това дали съдружникът се счита за надлежно уведомен, когато съобщенията са изпратени на известния в дружеството адрес, е от значение за изхода на делото, но по него също не е налице допълнителното основание за достъп до касация. Основанието за допускане до касационно обжалване е формулираният от касатора значим за изхода на делото правен въпрос да е разрешен при някое от допълнителните основания за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Между приложеното решение от 11.04.2008 г. по т.д.№686/2007 г. на ВКС, І Т.О. и обжалваното въззивно решение липсва идентичност по въпроса за презюмиране редовно връчване, когато съобщенията са изпратени на известния в дружеството адрес. С приложеното решение е прието, че преценката за редовността на връчването книжата следва да се прави с оглед дали поканата е изпратена на известния в дружеството адрес на съдружника в хипотезата, когато той е променил постоянния си адрес. В случая Софийският апелативен съд е приел, че нередовността на връчването е обусловена не от промяната в постоянния адрес на съдружника, а от получаването на поканата на същия адрес, но от лице с името Е., за което няма данни в какво качество му е връчено. Направените от Софийския апелативен съд крайни изводи са обосновани от приетото задължение за лично връчване на поканата и предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ, но по отношение на този правен извод на съда касаторът въобще не е формулира правен въпрос.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1580 от 21.10.2011 г. по т.д.№1319/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по т.д.№551/2009 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: