3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1285/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД [фирма] – [населено място] срещу Решение № 385 от 18.07.2011 г. по гр.д. № 470/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено Решение № 17 от 28.02.2011 г. по гр.д.№ 129/2010 г. на Хасковски окръжен съд, с която З. [фирма] – [населено място] е осъден да плати на Й. В. Т. и на Т. А. Т. – двамата от [населено място] по 80 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди и по 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от смъртта на сина им В. Т. Т., загинал при ПТП на 27.05.2006 г. при с. Г.А., [община], причинено от водач Б. Г. Н. при управле – ние на тежкотоварен автомобил ”Скания 112”, с д.к. [рег.номер на МПС] , застрахован за “гражданска отговорност” при ответника, решението е отменено в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забавено плащане и е постановено друго, с което застрахователят е осъден да плати на всеки от ищците по 32 256.71 лв. – законна лихва върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди 80 000 лв. за периода 28.06.2007 г. – 27.06.2010 г., по 403.76 лв. върху застрахователното обезщетение за имуществени вреди 1000 лв. за същия период. Въззивното решение, като необжалвано от ищците с касационна жалба, е влязло в сила в частта, с която исковете им за обезщетения за забавено плащане са отхвърлени. Жалбоподателят излага подробни оплаквания за неправилност на решението, с което неправилно исковете са уважени, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. ГПК, тъй като има непротиворечива съдебна практика по въпросите: може ли ищецът, след като е реализирал правото си с граждански иск срещу деликвента и срещу него се е сдобил с изпълнителен лист в наказателния процес, да насочи иска си срещу застрахователя – исковете на ищеца кумулативни или евентуални са, солидарна ли е отговорността на деликвента и застрахователя – Р.№82/07.07.2009 г. по т.д.№ 28/2009 г. на ВКС,ІТО, Р.№197/30.11.2009 г. по т.д.№359/ 2009 г. на ІІ ТО, Опр.№125/19.03.2008 г. по ч.гр.д.№475/2008 на ВКС, ІІІ ГО, ППлВС №4/1975 г. – т.12, ППлВС №7/1977 г. – т.8, които въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят излага подробни оплаквания за недопустимост на решението, с което са разгледани искове, които са недопустими, както и за неправилност и необоснованост на решението – платил е обезщетение 80 000 лв., това плащане ищците не могат да тълкуват превратно и да претендират обезщетение 162 000 лв. и иска решението да се отмени и искът като недопустим, неоснователен и недоказан да се отхвърли. В Уточняваща молба сочи и други съдебни актове, на които счита, че въззивното решение противоречи, излага и съображения в подкрепа на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за което представя съдебни актове, невлезли в законна сила.
Ответниците по касационната жалба Й. В. Т. и на Т. А. Т. – двамата от [населено място] не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и отменено първоинстанционно решение, с което са разгледани субективно съединени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложените от жалбоподателя правни въпроси: ищецът, може ли след като е реализирал правото си с граждански иск в наказателния поцес срещу деликвента и се снабдил с изпълнителен лист, да насочи иска си срещу застрахователя, исковете кумулативни или евентуални са, и солидарна ли е отговорността на деликвента и застрахователя, и с оглед данните по делото, може да се доуточни разрешеният процесуалноправен въпрос: при уважени искове по чл. 45 ЗЗД на всяко от увредените лица срещу деликвента, предявени в наказателния процес, за които присъдени суми са издадени изпълнителни листове, допустими ли са преки искове срещу застрахователя. Тъй като жалбоподателят с развитите оплаквания поддържа оплакване за недопустимост на решението, следва да се разгледа това оплакване. Развитите оплаквания, за да обоснове искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК също са заради недопустимостта на разгледаните искове и недопустимост на въззивното решение.
Въззивното решение не е недопустимо на посоченото основание. Съгласно ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, при уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу деликвента, е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка ”Гражданска отговорност”, вредата се смята за обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение срещу деликвента, а след окончателното удовлетворяване на увреденото лице, което настъпва с реалното плащане от деликвента на пълния размер на вредата, съответно плащане до размера на застрахователната сума, ограничаваща договорната отговорност на застрахователя.
Тъй като обжалваното решение съответства на ТР №2/2010 г. от 6.VІ.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ВКС, ОСТК, не е недопустимо. Дори и да е била налице противоречива съдебна практика по въпроса за допустимостта на исковете, и съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК за недопустимостта исковете, противоречието, както и неправилното решаване на въпроса, че са недопустими решенията, с които са уважени преки искове срещу застраховател, когато деликвентът не е изплатил реално дължимото обезщетение на увредените лица, за което е осъден, е преодоляно.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 385 от 18.07.2011 г. по гр.д. № 470/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: