О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 746
гр. София, 19.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1442/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. М. срещу решение от 16.01.2014 г. г. на Монтански окръжен съд по в.гр.д. №201/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено на 15.05.2013 г.по гр.д. № 611/2012 г. на РС-Монтана, с което касаторът е осъден да заплати на ЕД Ц. АГ-гр.Щ., Ф. с място на стопанска дейност на територията на РБ с адрес в РБ-гр. София, [улица] , Мегапарк сумата от 20 000 лева-дължим за връщане остатък от авансово плащане на цената на недоставено количество бетон от ответника по договор сключен между сраните на 01.07.2008 г. с предмет доставка на бетон от ответното дружество на ищеца, както и лихва-обезщетение за забава в размер на 2 655,77 лева и съответните съдебни разноски .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост евентуално до допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че спорът по делото се основава на договор сключен между сраните на 01.07.2008 г. с предмет доставка на бетон от ответното дружество на ищцовото за изграждане на обект „Пречиствателна станция М.” , като ищецът се е задължил да заплати авансово, като цена на бъдещата доставка, сума в общ размер на 120 000 лева с ДДС на три вноски първата и втората , от които в размер на по 48 000 лева , са били надлежно заплатени от ищеца на ответното дружество-доставчик, за което са били издадени и съответните две фактури. От заключението на ССЕ се установява, че доставеното количество бетон от ответника е на стойност с 26 429,54 лева с ДДС по-малка от авансово платената сума като цена на доставката. В последствие ответикът канен от ищеца да върне авансово платената цена на количеството бетон, което не е доставено. С нот.покана от ищеца връчена на ответника на 01.07.2011 г. първият е прекратил едностранно договора за доставка на бетон и е поискал отново връщане на процесната сума, което не е изпълнено от страна на ищеца. Впоследствие от така дължимия остатък ответникът е заплатил на части сумата от 6 429,54 лева . С оглед изложеното съдът е счел за основателен иска до размера на сумата от 20 000 лева като подлежащ на връщане остатък от авансово платената цена на недоставеното количество бетон, както и този за лихва-обезщетение за забава считано от 08.07.2011 г..
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: при констатирана липса на активна процесуална легитимация на ищеца следва ли въззивният съд да остави ИМ без движение до отстраняване на нейната нередовност и за това следва ли съдът да разгледа ИМ, в която не е посочено от ищеца правното основание на предявения иск. Твърди се, че по тези въпроси въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС-посочените от касатора решения постановени по реда на чл.290 ГПК.
По отношение на така формулираните правни въпроси, в случая отговорите им не биха довели до различен резултат по конкретния спор и в този смисъл тези въпроси са без значение за изхода по конкретния правен спор, т.е. не го обуславят. Това е така, доколкото в хода на въззивото производство съдът е предприел съответните процесуални действия по изясняване правосубектността на ищцовото дружество и качеството му на надлежна страна по спора и съответните недостатъци са отстранени съответно с молби от страна на ищеца до ОС-Монтана от 21.08.13 и 11.09.2013 г.. Относно „правното основание”, то явно в случая касаторът има в предвид правната квалификация, посочването на която не е задължение на ищеца, а се определя от съда, съгласно чл.146 ал.1, т.2 ГПК при изготвяне на доклад по делото. В случая, въззивният съд се е произнесъл по основанието на предявения иск/ т.е. по посочените в ИМ и допълнителните молби факти, които се сочат от ищеца като пораждащи спорното право/ и в този смисъл липсва основание да се приеме, че има произнасяне по непредявен иск, с оглед евентуална недопустимост на обжалваното решение.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.01.2014 г. г. на Монтански окръжен съд по в.гр.д. №201/2013 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.