3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 746
гр. София, 19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2329 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Морска градина Варна” ЕАД, [населено място], срещу определение № 604 от 27.08.2019г. по ч.т.д. № 1495/2016г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на отказа на окръжния съд да му издаде исканото съдебно удостоверение. Твърди, че единственият конкретен мотив на въззивния съд за прекратяване на производството по делото е, че обжалваемостта на постановения от окръжния съд акт не следва и от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, доколкото обжалваното разпореждане не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност. Твърди, че е встъпил в правата на НАП като кредитор с прието вземане чрез суброгиране по отношение на цялото публично вземане по т.д. № 1495/2016г. на ВОС, предявено и прието по реда на чл.686 от ТЗ, което е изплатено от него, като плащането е изрично потвърдено от В. П., директор на Дирекция „Държавни вземания”. Поради това сочи, че с отказа на окръжния съд, потвърден от апелативния съд, се прегражда възможността изобщо да бъдат потвърдени и/или пък категорично отхвърлени правата му като кредитор в производството по т.д. № 1495/2016г. на ВОС, встъпил чрез суброгиране в правата на НАП за цялата дължима към него сума. Моли обжалваноно определение да бъде отменено и делото да бъде върнато с указания до въззивния съд да постанови издаване на исканите съдебни удостоверения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че обжалваното пред него разпореждане, с което състав на съда по несъстоятелността се произнася по искане на кредитор за издаване на съдебно удостоверение, не е сред изрично предвидените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК, и следователно този акт не подлежи на инстанционен контрол. Приел е, че обжалваемост на този акт не следва и от разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите по чл.274, ал.1 ГПК. Посочил е, че обжалваното определение не е преграждащо спрямо развитието на производството по несъстоятелност и следователно не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито е налице предвидена изрично в закона обжалваемост на това определение, поради което не е налице и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. По тези съображения въззивният съд е прекратил производството по частната жалба срещу разпореждането, с което е отказано издаването на две съдебни удостоверения на частния жалбоподател.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу разпореждане на съда по несъстоятелност, с което е оставено без уважение искането на „Морска градина Варна” ЕАД за издаване на две съдебни удостоверения, които да им послужат пред ОС – Стара Загора и пред НАП, от които да е видно, че дружеството е кредитор на „Морско казино” ЕАД /н./ с прието от съда вземане, което не е оспорено по реда на чл.694, ал.1 ТЗ, и че в резултат на направеното от молителя плащане се е суброгирал изцяло в правата и реда на удовлетворяване на прието и неоспорено вземане на НАП, евентуално за установяване, че съдът по несъстоятелност е уведомен от НАП за пълното плащане от молителя на дълга на „Морско казино” ЕАД /н./ по делото, но съдът по несъстоятелност не допуска суброгирането на дружеството в правата на НАП. Този акт на съда по несъстоятелност не е от категорията на посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Обжалваемостта му пред апелативния съд не може да бъде изведена и от чл.613а, ал.3 ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, уреждаща реда за обжалване на определенията. Постановеното разпореждане няма преграждащ делото по несъстоятелност характер, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Изложените съображения, че в резултат на отказа на съда по несъстоятелност частният жалбоподател е лишен от законните му права и несъстоятелният длъжник от година няма основен орган на управление, доколкото съдът по несъстоятелността не допуска жалбоподателя по никакъв начин да упражни правата си на кредитор с прието вземане и съответно да свика по негова инициатива събрание на кредиторите, не обуславят различен извод. Отказът да се издаде съдебно удостоверение за удостоверяване на правата на молителя не се отразява на съществуването на тези права и поради това няма характера на акт, преграждащ възможността за осъществяването им, включително в производството по несъстоятелност.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 604 от 27.08.2019г. по ч.т.д. № 1495/2016г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: