О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 23.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 617 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Ч. М. Р. от гр. С. с вх. №.4095/26.05.2009 год.на Софийския апелативен съд против определение №612 от 14.05.2009 год. по ч.гр.д. №929/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е оставено в сила определение от 12.11.2008 год. по т.д. №910/2007 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-1 състав, с което е прието, че предявеният от частния жалбоподател Ч. Р. против ”С” ЕООД, гр. С., в несъстоятелност, иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ за установяване съществуването на неприето вземане срещу несъстоятелния длъжник „С”ЕООД, е недопустим, поради изтичане на седмодневният преклузивен срок за предявяване на иска. Софийският градски съд е приел, че определението на съда за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания по чл.692, ал.4 ТЗ е обнародван в ДВ бр.13 от 09.02.2007 год., а исковата молба е постъпила в съда на 18.05.2007 год., далеч след изтичане на този срок. С обжалваното определение на Софийския апелативен съд са споделени изводите на Софийския градски съд, че не са налице предпоставките за предявяване на иска на частния жалбоподател с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, а именно вземането му да е предявено в преклузивния седмодневен срок по чл.694, ал.1 ТЗ, както и той да е направил възражение по чл.690, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.694 ТЗ. Подържа, че неправилно съдът е тълкувал разпоредбите на чл.688, ал.1 ТЗ, които се отнасят само до предявяване на вземанията, а не и за установяване на вземанията. Подържа, че е предявил вземането си, направил е възражение в преклузивния срок и поради неприемането му за него е останала единствено възможността да предяви настоящия установителен иск. Подържа, че неправилно Софийският апелативен съд ограничително тълкува разпоредбата на чл.694 ТЗ, защото в тази норма никъде не се споменава, че ищецът няма право да предяви иска, ако е пропуснат срока по чл.685 ТЗ.
Като основания за допускане на касационно обжалване подържа тези по чл.280, а.1, т.3 ГПК. Сочи два въпроса, които според него са от значение за изхода на делото: 1/ коя е началната дата, от която започва да тече преклузивният срок чл.690, ал.1 ТЗ за подаване на възражение; 2/”приемането на тезата на апелативния съд за срока за подаване на възражение, означава конфискация на недвижимия му имот в полза на „С” ЕООД.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу прекратително определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване включително и за частните жалби/чл.274, ал.3 ГПК/. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Общото основание за допускане на касационно обжалване е разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Тези въпроси са включени в предмета на частната жалба и са обусловили изхода на делото. За допускане до касационно обжалване не е достатъчно само поставянето на правния въпрос, обусловил изхода на делото, но трябва тази основна предпоставка за селектиране на касационната жалба, да се е проявила в изчерпателно посочените в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК допълнителни основания за това. Поставеният от касатора първи процесуалноправен въпрос за началния момент, от който тече срокът по чл.690, ал.1 ТЗ, е от значение за изхода по конкретното дело. Той, обаче, не е поставен при наличие на сочената допълнителна предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, а именно да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Нормата на чл.690, ал.1 ТЗ е ясна и категорична, че седмодневният срок за възражение тече от обявяването по чл.689 ТЗ. Обявяването по този текст представлява обявяването в търговския регистър на представените от синдика списъци. Този извод следва и от историческото тълкуване на тези две норми, в редакцията ДВ бр.58/2003 год. които свързват началния момент на срока за възражение от обнародването на списъците в ДВ. Следователно законодателят определя началния момент на този срок не с индивидуалното уведомление на кредиторите, а с публичното оповестяване списъка на синдика, което понастоящем става чрез обявяването му в търговския регистър.
Вторият поставен от частния жалбоподател въпрос не представлява такъв, обусловил изхода по конкретното дело. Какво би означавало в житейски аспект преклузията на правото му да предяви установителния иск по чл.694, ал.1 ТЗ не представлява разрешаване нито на материалноправен нито на процесуалноправен въпрос. С оглед принципа за сигурност и стабилност на правоотношенията, както и за процесуална бързина и своевременна защита, предоставените от закона права и вменени задължения следва да се упражняват от страните в указаните за това срокове.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №612 от 14.05.2009 год. по ч.гр.д. №929/2009 год. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: