2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 746
София, 29.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 470/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т. – ЕТ с фирма ”М. -М. Д.” -[населено място] срещу Решение № 130 от 1.ІІ.2010 г. по гр.д. № 3268/ 2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 2537 от 16.Х.2009 г. по гр.д. № 1918/ 2009 г. на П. районен съд, с което по иска по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] -[населено място] срещу М. Д. Т. – ЕТ с фирма “М. – М. Д.” – [населено място] е признато за установено, че ищецът има вземане спрямо ответницата за 8000 лв. по Запис на заповед от 1.ІV.2007 г., със законната лихва от 14.ХІ. 2008 г., с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Счита, че по въпроса кой носи доказателствената тежест да установи основанието за плащане (издателят на ПКО или платецът) недопустимо окръжният съд е прехвърлил доказателствената тежест върху платеца. Като обсъжда фактите по делото и събраните доказателства, жалбоподателката поддържа, че ищецът, като е заявил, че с представените ПКО ответницата е платила други свои задължения, а тя възразява, че други задължения няма, ищецът следва да установи, че са налице други правоотношения между страните, по които е извършено плащане, при недоказване на което съдът следва да приеме, че представените ПКО погасяват процесното задължение. Иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката по изложения процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест по иска по чл. 422 ГПК, по който се е произнесъл въззивният съд, не излага съображения защо поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочените от жалбоподателката процесуални нарушения, допуснати от съда, съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не са основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в Изложението на жалбоподателката не се съдържат.
Поради изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 130 от 1.ІІ.2010 г. по гр.д. № 3268/ 2009 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: