1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 03.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 511 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца У. [населено място] срещу Решение № 7243 от 31.10.2013г. по в.гр.д.№ 9391/2013г. на СГС, Адм.отделение, ІІІ „Б“ състав, в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 3710/2012г. на СРС, ГО, 118 състав за отхвърлянето на иска, предявен срещу [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.232,ал.2 ЗЗД на сумите от по 3 720лв.- наемна цена за месеците октомври и ноември 2011г., за заплащане на основание чл.5 от наемния договор от 13.04.2011г. на сумата 1 080лв.-такса битови отпадъци, на сумата 622лв.-данък недвижими имоти и сумата 152.03лв. такса за телефон за м.август-ноември 2011г.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдението е, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.236,ал.2 ЗЗД и да уважи иска на това основание, предвид липсата на спор, че между страните е съществувало наемно правоотношение по договор за наем от 13.04.2011г., по силата на който на наемателя е бил предоставен за временно възмездно ползване имот в [населено място]-Учебно оздравителна база и той дължи заплащане на наемна цена и уговорените в чл.5 консумативи, независимо от прекратяването му с нотариална покана през м.октомври 2011г. Поддържа се, че след като правилно приел съществуването на договор за наем и ползването на помещението за целия исков период, съдът подходил формално към решаването на спора, като счел, че искът е за заплащане на наемна цена, вместо да уважи претенциите за месеците октомври и ноември на основание чл.236,ал.2 ЗЗД и претенцията за консумативи със законните последици.
При допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен като процесуалноправен въпросът: обвързан ли е съдът от диспозитивното начало до степен, която да се препятства възможността в съответствие със служебното начало да се извърши квалификация на исковите претенции по два законови текста. Позовава се на Решение по гр.д.№ 57292 на СРС, 72 състав /за което няма данни да е влязло в сила/, на Решение по гр..д.№ 988/2011г. на СРС, 38 състав, и Решение по гр.д.№ 41358 от 2011г. на СРС, 118 състав, в които поставеният въпрос не е обсъждан /видно от мотивите, липсва констатация за прекратяване на наемния договор преди края на исковия период за заплащане на наемна цена/, на Решение по гр.д.№ 20585/2012г. на СРС, 40 състав, в което е мотивирано, че „обстоятелството, че ответникът е продължил да ползва имота след прекратяване на договора на наем, обуславя правото на ищеца да претендира обезщетение по реда на чл.236,ал.2 ЗЗД, каквато претенция не е предявена“, и на неприсъствени решения по гр.д.№ 38662/2012г. на СРС, 70 състав и гр.д.№ 43065/2012г. на СРС, 38 състав, както и на решение по арбитражно дело. Формално е наведена и предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
Касационната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Съдилищата са сезирани с иск за заплащане на наемна цена и консумативи, като поддържаното от ищеца-наемодател твърдение е, че ответното дружество по силата на наемния договор от 13.04.2011г. е ползвало имота до м.ноември 2011г., не е заплатило наемната цена за периода август-ноември 2011г., както и посочените консумативи, дължими по силата на чл.5 от договора. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че наемният договор е прекратен от м.октомври 2011г. /факт, който касаторът не оспорва/ и е мотивирал, че от този момент наемна цена не е дължима, доколкото между страните вече не съществува облигационното правоотношение; за ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за ползване, предвид установеното, че имотът е освободен към 30.11.2011г., но такъв иск не е предявен, поради което заявената от ищеца претенция за м.октомври и ноември 2011г. е неоснователна. Посочено е, че предвид диспозитивното начало е недопустимо съдът да преквалифицира претенциите по чл.236,ал.2 ЗЗД. Решението в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на консумативи и разходи за такси и данъци е потвърдено по съображения за недоказаност.
Касаторът не е посочва ясен правен въпрос, поради което не е налице основната предпоставка за допускане на обжалването. Квалификацията на спорното право е дейност и задължение на съда, осъществявана въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства. Квалификацията на иска не може да бъде подменена, ако съдът приеме за установени други, а не твърдените от ищеца факти. При невъведено от ищеца, но установено в хода на делото обстоятелство за прекратяване на наемния договор, квалификацията на спора продължава да е тази, с която съдът е сезиран от страната. Правен въпрос относим към претенцията за заплащане на консумативи, данъци и такси изобщо не е формулиран.
Не е налице и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК: Както се посочи, Решението по гр.д.№ 57292/2011г. на СРС, 72 състав не съдържа надлежно отбелязване за влизането му в сила, Решенията по гр.д.№ 9888/2011г. на 38 състав и по гр.д.№ 41 358/2011г. на 118 състав на СРС не съдържат произнасяне в сочения от касатора смисъл, а в Решението по 20585/2012г. на 40 състав на СРС е обоснован именно изводът, възприет и в атакуваното решение. Неприсъствените решения, които не съдържат мотиви по съществото на спора, не могат да се разглеждат като източник на съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Решенията на арбитражните съдилища не формират съдебна практика.
Позоваването на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е формално и неаргументирано, а и постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС /решение по т.д.№ 304/2010г. на 2 т.о. и Решение по гр.д.№ 645/2010г. на 4 г.о./, в които макар касационното обжалване да е допуснато по други правни въпроси, по съществото на касационните жалби разрешението е аналогично на извода в обжалвания съдебен акт.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 7243 от 31.10.2013г. по в.гр.д.№ 9391/2013г. на СГС, Адм.отделение, ІІІ „Б“ състав, в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 3710/2012г. на СРС, ГО, 118 състав за отхвърлянето на исковете.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.