О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№746
гр. София, 31.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3833/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. П. срещу определение № 448 от 8.12.2013г. по ч. гр. дело № 68/2013г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №9761/7.12.2012г. по ч.гр.дело №1818/2012г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено искането на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т.2 ГПК против длъжниците Г. Б. М, В. Г. М и М. Г. М, като наследници на задълженото лице Е. М. М. по договор за потребителски кредит от 21.06.2007г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното определение и обосновава допускането на касационно обжалване на съдебния акт с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: необходимо ли е посочване на размера на задължението на всеки един от наследниците в извлечението от сметка по чл.417, т.2 ГПК и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако бъде допуснато въззивното определение до касационно обжалване прави искане ВКС да се произнесе и по въпросите кредиторът има ли задължение да представи доказателства за приемане на наследството в заповедното производство и заявлението по чл.417 ГПК следва ли да съдържа изрично разделяне на паричното задължение между наследниците на починалия длъжник. Като допълнителен критерий сочи “от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”. Излага доводи, че основанията за отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение са изчерпателно изброени в чл. 411, ал. 2 ГПК и в случая нито едно от тях не е налице. Поддържа становище за неправилност на извода на въззивния съд, че документът по чл. 417 ГПК трябва да съдържа разграничение на сумите между отделните наследници на кредитополучателя като развива съображения че е невъзможно разделянето на дълга между наследниците тъй като от счетоводна гледна точка дълга е един. Частният жалбоподател моли определенията на двете инстанции да бъдат отменени, да бъдат издадени исканите заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Благоевградския районен съд, въззивният съд е приел, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК заявителят е поискал солидарното осъждане на наследниците на починалия кредитополучател за сумата от 12 293.80 лв. главница и наказателни лихви в размер на 1362.83 лв., ведно със законната лихва върху главницата, дължими по договор за потребителски кредит и направените разноски. Изразено е становище, че при починал длъжник наследниците, които са приели наследството, отговарят по правилата на чл.60, ал.1 и ал.2 ЗН, т.е. съобразно дяловете, които получават от наследството. По силата на закона наследниците не са солидарни длъжници. За неправилно е възприето становището на районния съд заявителят в заповедното производство да представи документ за прието от наследниците наследство. Относно задължението и обема права наследниците могат да възразят чрез възражението си срещу вземането на кредитора по издадената заповед за изпълнение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос „може ли да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги срещу наследниците на починалия кредитополучател е от значение за изхода на делото.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, какъвто не е случая. По първия въпрос състав на ВКС, ТК се е произнесъл с определение №4/ 7.01.2010г. постановено по ч.т.д. № 610/2009г. на ІІ т.о. по реда на чл.274, ал.3 ГПК и затова имащо задължителна сила за съдилищата по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ предпоставя редовност на документа от външна страна. В извлечението от сметка като длъжници трябва да се посочат наследниците на кредитополучателя, както и да се направи разграничение на сумите, които дължи всеки един от наследниците. Документът – извлечение от сметка – трябва да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като проверката за редовността на документа е служебно задължение на сезирания със заявлението съд. Това се налага от изискването на чл.412, т.6 ГПК за съдържанието на заповедта за изпълнение. В заповедта за изпълнение съдът трябва да посочи длъжника и задължението което трябва да изпълни, а това не би могло да стане, ако документът – извлечение от сметка не посочва наследниците и сумите, които те дължат спрямо наследствените си права. От посоченото следва, че след като по релевантния за спора въпрос има формирана съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС, ТК няма основание за допускане касационно обжалване на обжалваното определение.
Нередовността на документа по чл.417, т.2 ГПК е достатъчно основание за съда да откаже издаването на заповед за изпълнение. Вторият въпрос не е от значение доколкото подаденото от частния касатор заявление за издаване на заповед за изпълнение не съдържа разграничение на задължението на всеки един от наследниците от задължението на наследодателката им към банката кредитор.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №448 от 8.02.2013г., постановено по ч.гр.д. № 68/2013г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: