О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр. София, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3011 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. И. чрез особения представител адв. С. П., срещу решение № 2749 от 03.05.2018г. по в. гр. дело № 171/2018г. на Софийски градски съд, ГО, IV-A въззивен състав, с което е отменено решение от 27.10.2017г. по гр. д. № 55272/2016г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено ново, с което е обявен за окончателен сключеният на 09.03.2016г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 32, намиращ се в [населено място], [жк]/бивш ж.к. „Надежда- V част“, бл. нов № 518 /стар № 18/, вх. Б, етаж 4, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60.81 кв.м., при съседи на жилището: стълбище, В. А. М., двор, В. И. В., заедно с прилежащите му части – избено помещение № 9, при съседи: коридор, С. и Руска И., В. И. В., и заедно с припадащите се 2.089 % ид.ч. от общите части на сградата, с продавач Б. Г. И. и купувач Б. С. Ш., при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът Б. С. Ш. заплати на продавача Б. Г. И. остатъка от продажната цена в размер на 4000 лева; осъдена е Б. С. Ш. да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 85 чл. 86, т. 3 ЗННД сумата 580.50 лв. – нотариална такса, определена съгласно таблицата по т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД; осъдена е Б. С. Ш. да заплати в полза на Столична община, по местонахождението на имота, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 44 вр. чл. 45 ЗМДТ сумата 1750 лв. – данък за възмездно прехвърляне на имущество, и е осъден Б. Г. И. да заплати на Б. С. Ш., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2413.38 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 1203.34 лева – разноски за въззивното производство.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно – постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и искът по чл.19, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът излага единствено доводи, относими към правилността на въззивното решение и по съществото на правния спор. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК /очевидна неправилност/ на обжалваното решение, без да излага конкретни оплаквания в какво се състои тя.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ – Б. С. Ш. подава писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност. Поддържа и че не са налице основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Моли да ? бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответникът е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД с цена над 5 000 лв., но не е налице основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество.
Въззивният съд е приел за установено по предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, че на 09.03.2016г. между ищцата, в качеството на купувач, и ответника, в качеството на продавач, е сключен писмен предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот при договорена продажна цена от 70 000 лева, платима на три вноски, последната от които в размер на 4000 лева – в деня на сключване на окончателния договор. Посочил е, че страните са се уговорили да сключат окончателния договор на 19.04.2016 г., като ответникът е поел задължение до 15.04.2016 г. да представи на купувача необходимите за изповядване на нотариалната сделка документи.
При анализ на приетите по делото писмени доказателства СГС е намерил, че ответникът е собственик на апартамента на основание наследствено правоприемство от неговите родители- Г. П. И. и В. Я. И., на които е единствен наследник съгласно приложените по делото удостоверения за наследници. Посочил е, че с писмен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 48, том I от 10.01.1983 г., бащата на ответника Г. П. И. е закупил апартамент № 32, намиращ се в [населено място], ж.к. ж.к. „Надежда- V част“, бл. № 18, вх. Б, етаж 4, за който от приетото по делото удостоверение за идентичност, издадено от Столична община, се установява, че е идентичен с процесния недвижим имот.
Въззивният съд е приел, че приложените по делото 2 броя вносни бележки удостоверяват, че ищцата е заплатила в установените в предварителния договор срокове по банков път първите две от дължимите вноски от договорената продажна цена, както следва: сумата 36 000 лева е внесена по сметката на продавача в дена на сключване на предварителния договор, а сумата 30 000 лева е заплатена на 29.03.2016 г.. Приел е, че с анекс от 15.04.2016 г. към предварителния договор срокът за сключване на окончателния договор е удължен до 19.09.2016 г., на която дата страните са се задължили да се явят в кантората на нотариус С. Т. за нотариално изповядване на договора за покупко-продажба на процесния имот. СГС е счел още, че продавачът не е изпълнил задължението си да се снабди с необходимите документи за сключване на нотариалния акт в договорения срок до 01.09.2016 г., както и че на посочената дата 19.09.2016 г. и в уговорения час в кантората на нотариус С. Т. се е явила единствено ищцата Б. С. Ш., видно от констативен протокол, изготвен от нотариуса.
Въззивният съд е приел, че заплащането на цялата продажна цена не е предпоставка за успешното провеждане на трансформиращото право, защитимо с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Като е заключил, че предварителният договор за продажба на процесния апартамент от 09.03.2016г. обективира същественото съдържание на договор за продажба /достатъчно индивидуализирани имот и продажна цена/, СГС е приел за възникнало и изискуемо потестативното субективно право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в полза на ищцата, а предявеният конститутивен иск с този предмет – за основателен.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ответника не са формулирани правни въпроси, такива не могат и да бъдат изведени съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, вкл. касателно вероятната валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Релевираните доводи на касатора представляват изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Те подлежат на преценка в касационното производство по основателността на касационната жалба, само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите и обстоятелствата в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ответника не осъществяват нито общото, нито допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторът релевира в изложението към касационната си жалба и довод за очевидна неправилност на въззивното решение, без да конкретизира в какво точно се състои тя. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти /явна необоснованост/. Доколкото касаторът не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които в своята съвкупност не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение, не е осъществено и основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът не присъжда разноски в полза на ищцата, тъй като по делото не са представени доказателства за сторени такива пред ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2749 от 03.05.2018г. по в. гр. дело № 171/2018г. на Софийски градски съд, ГО, IV-A въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.