О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 30.06.2010година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 31 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1950 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
А. И. А. чрез своя процесуален представител адвокат С е обжалвал решението на Варненския окръжен съд от 04.08.2009г по гр.д. № 2422/2008г с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 28.04.2006г по гр.д. № 2096/2004г в частта в която бил отхвърлен искът му за отмяна на дарение на дворно място от 1000 кв.м. представляващо имот с пл. № 281 от кв.39 по плана на село О. обл.,заедно с построените върху него жилищна сграда и стопански постройки и заедно с трайните насаждения,предявен срещу М. С. И. и С. И. А. В полза на двете ответници и присъдил и направените по делото разноски в размер на 551 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа че следвало да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като не било правилно изяснено понятието „трайна нужда” и дали в нея се включвали конкретните нужди на едно лице.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,прие следното:
Спорът между страните е бил по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД-т.е. искала се е отмяна на дарение от ищците А от наследниците на починалият им син И. А. И. ,починал на 03.06.2001г – М. С. И. и С. И. А.
Варненският окръжен съд след цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и след съобразяване с указанията,дадени от ВКС с решение № 907 от 31.10.2008г по гр. д. № 3088/2007г на 1-во гр.отд. е приел че след като доходите на ищеца А. И. А. му позволяват да се издържа сам, а освен това че е имало друго прехвърляне на недвижим имот-апартамент в гр. В. на дъщерята на ищците срещу насрещно гледана и издръжка и на двамата, то и искът за отмяна на направеното дарение с нот.акт № 173 от -2.04.1992г в село О., като недоказан следвало да се отхвърли. Въззивният съд е изследвал последователно доходите на ищеца-пенсия,която съпоставил със средно получаваните пенсии през предходни години за страната,разходите-изразходвани месечно средства за лекарства след приспадане цената им от сумите поети от З. каса ,получените суми при продажбата на недвижими имоти с нот.актове с номера 150/16.10.2006г и 136/10.10.2007г за получени и с други лица по първия нот.акт 41 400 евро и по втория нот.акт 100 000 евро,отчуждени в полза на дъщерята Л. А. около 50 дка земеделски земи и апартамент в гр. В..
При тези данни Варненският окръжен съд е приел,че ищецът не е имал нужда от издръжка,давана от надарените и е отхвърлил иска за разваляне договора за дарение на недвижимия имот от 1000 кв.м.,заедно с построената къща и стопански постройки и трайни насаждения в село О..
Варненският окръжен съд е разгледал исковете,приемайки че ищецът не се е нуждаел от издръжката,която според него трябвало да му заплащат наследниците на починалия син. Вярно е че на едно място е посочил че ищецът не бил управлявал добре имуществото си в защита на собствените си интереси / отчуждил почти всички недвижими имоти които имал/ и за това не можело да се приеме „ че е направил всичко възможно с оглед избягване на трайна нужда от издръжка.. Този термин е употребен в съобразителната част на решението. По начало Законът има предвид „издръжка от която той се нуждае”-дарителят. Нейният размер и за това дали е „трайна”, „крайна” и пр. се определя конкретно за всеки един случай, като в Р № 3* от 09.05.2003 по гр.д. № 937/2002г ВКС 2-ро гр.отд. е прието че „Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако непризнателността е приела драстична форма”.
В Р. №62 от 31.08.2008г по гр.д. № 684/2007г ВКС 2 Г. О, се говори за „крайна нужда”, а в Р № 682/08.07.2002г по гр.д. № 369/2002г ВКС се спира на нуждата от храна,облекло и лекарства.,която налага допълнителни средства за тях. В своето решение № 222 от 10.07.2000г по гр.д. № 1249/99г ВКС,2 Г. О. до някъде определя крайната нужда или нуждата от издръжка тогава когато не достигат средствата за осигуряване на един екзистенц минимум за преживяване…
Следователно,основният въпрос по делото не е бил въпроса за това що е то „трайна нужда” и изпаднал ли е ищеца в нея за да търси издръжка, а до това дали въобще е имал нужда от издръжка при неговите доходи и имотно състояние. Както се посочи по-горе,решаващият съд е отговорил конкретно след преценка на събраните по делото доказателства.
В случая не е налице неясен законов текст който се нуждае от разясняване,нито пък липсва практика по повдигнатия въпрос. Не става въпрос и за противоположни разрешения,дадени от отделни състави на ВКС и това противоречие да се преодолява с издаване на тълкувателно решение. Разрешен е конкретен казус и след като не се сочат други основания за допустимост , ВКС приема,че не е налице и посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 04.08.2009г по гр.д. № 2422/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: