О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
гр.София, 03.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №250 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Н. Ч. от гр. К., против решението от 20.11.2008г., постановено по гр.д. №2996/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с която след като е отменено решението от 10.09.2008г. по гр.д. №289/2008г. на Пловдивски районен съд, са отхвърлени предявените от Х. Н. Ч. срещу О. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. К., ч. пълномощника си адв. Г, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след като е отменено първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Х. Н. Ч. срещу О. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че е законосъобразно дисциплинарното уволнение на Ч. Приел е за неоснователни възраженията му, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ, тъй като не е налице хипотезата по чл.194, ал.2 от КТ; за нарушения на процедурата по чл.193 от КТ, както и несъответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на нарушението.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.194, ал.1 от КТ, изразена в приложените решения. Към изложението са приложени решение №678 от 24.10.1988г. по гр.д. №415/1988г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че разследването от органите на прокуратурата на извършено престъпление не спира теченето на сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание; решение №943 от 12.06.2006г. по гр.д.2777/2003г. на ВКС, ІІІ г.о, с което е прието, че неправилната квалификация, дадена в заповедта за уволнение, не обуславя само по себе си неговата незаконност, а от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение. Първото от решенията не е относимо към мотивите на въззивното решение, тъй като въззивният съд не е обсъждал коментирания в приложеното решение въпрос. Второто решение не е относимо към релевирания въпрос за сроковете, в които се налага дисциплинарните наказания. Това решение е относимо към доводите в жалбата, че в заповедта за уволнение е посочена правна квалификация на престъпление, което не е извършил. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в решението, на което се позовава касатора, като съдът е обсъждал дали са установени именно фактическите основания, изложени в заповедта за дисциплинарно уволнение.
Не е установено и наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът само е посочил това основание, но е представил противоречива практика на съдилищата по ревевирания правен въпрос.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.194, ал.1 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението й има установена съдебна практика включително относно това, че откриване на нарушението като начален момент на двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание, е налице, когато са установени субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като дисциплинарно нарушение. С оглед на липса на предхождащи издаването на писмото на кмета на общината по следственото дело, данни за узнаването на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд е приел датата на издаване на писмото за начален момент на двумесечния срок за налагане на дисциплинарното наказание.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като от представената фактура за заплащане на сума за правна помощ не е видно, че се отнася за адвокатско възнаграждение по настоящото делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на 20.11.2008г., постановено по гр.д. №2996/2008г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: