1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
С., 14.06. 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 505/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Панделемова Н. чрез процесуален представител адвокат М. К. против въззивно решение на Варненски апелативен съд № 189/21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 294/2010 г., с което е потвърдено решение на Окръжен съд-Варна № 441/6.04.2010 г. по гр. д. № 1349/2009 г., с което е уважен предявения от А. Н. К. от [населено място] /купувач/ против А. Панделемова Н. от [населено място] /продавач/ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в местността „Чайка”, [населено място], област В.-поземлен имот, представляващ лозе с площ от 2700 кв. м от 20.10.2000 г.
Представено е изложение по допустимостта на касационното обжалване. Поддържа се, че по съществените за изхода на спора материалноправни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с каузалната и с нормативната практика на съдилищата по чл. 12, чл. 20, чл. 20а, чл. 39 и чл. 84 ЗЗД с цитати от съдебни решения по приложение на посочените законови норми и позоваване на съдебни решения на ВКС, ВАС и НАС. Поддържа се, че съдът се е произнесъл при нарушение на норми на процесуалния закон-чл. 12 ГПК, чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./ и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
За ответник по касация А. Н. К. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат П. Т..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 20.10.2000 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот. В договора са включени клауза, съдържаща изявление на страните, че уговорената покупна цена е изплатена изцяло и в брой и че цената е платена от купувача и получена от продавача; клауза, че владението на имота е предадено от продавача на купувача в деня на подписване на предварителния договор, както и че владението е продължило до завеждане на исковата молба; уговореното задължение за сключване на окончателния договор е било поставено в зависимост от сбъдването на отлагателно условие, а именно: договорът да се сключи в рамките на едномесечен срок след извършване на доброволна делба и при положение, че процесният имот се падне в дял на продавача по предварителния договор, което условие се е сбъднало на 1.02.2006 г. съгласно сключен договор за доброволна делба, по силата на който имотът се е паднал именно в дял на продавача по предварителния договор.
Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника-продавач за изтекла погасителна давност за предявяване на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е посочил, че исковата молба е подадена на 27.02.2009 г. или преди изтичане на пет години от момента, в който задължението на продавача да прехвърли правото на собственост е станало изискуемо-1.03.2006 г. или един месец след сбъдване на отлагателното условие по предварителния договор.
Отхвърлен е и доводът за липса на представителна власт на пълномощника за сключване на окончателен договор. По делото е представено нотариално заверено пълномощно, видно от което 2 дни преди сключване на предварителния договор продавачът е упълномощил адвокат Д. да я представлява вкл. пред нотариус при продажба на процесния имот, като изрично е посочена и уговорената между страните покупна цена.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е посочен правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За обосноваване допустимост на касационното обжалване са изложени оплаквания за нарушен материален закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила с цитати от съдебни решения, които не са относими към производството по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК, а съставляват отменителни основания за неправилност на съдебното решение съгласно разпоредбата на чл. 281, т. 3 ГПК.
Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с многобройната съдебната практика по тази категория дела.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение № 189/21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 294/2010 г. по касационна жалба от А. Панделемова Н. чрез адвокат М. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: