О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр.София, 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 708/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. А. А. срещу определение на Софийски градски съд № 4256/ 17.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 65/ 2010 г., с което е потвърдено разпореждане на Софийски районен съд по гр.д.№ 24698/ 2010 г. за връщане на частната жалбоподателка на подадената от нея искова молба срещу С. С. Й. в частта й, с която се претендира установяване на факта, че за период май – август 2008 г. С. Й. е упражнявал физическо и психическо насилие върху Ю. А..
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като по аналогия с разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК следвало да се допусне възможността лицата, претърпели домашно насилие, да установят този факт по съдебен ред. Това следвало и от принципа за пряко приложение на разпоредбите на ЕКПЧОС. Счита, че обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори на процесуалноправният въпрос допустим ли е иск, предявен от претърпели домашно насилие лица, за установяване на факта на насилието със сила на пресъдено нещо. Според жалбоподателката този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли за допускане на обжалваното определение до касационен контрол и за отмяната му.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ю. А. против С. Й. конститутивни и установителни искове, като ищцата претендира признаване на нищожността или унищожаването на упълномощителна сделка, извършена от нея и даваща на ответника представителна власт да сключи от нейно име ипотечен договор. Едновременно с това претендира да бъдат установени насилствените действия, упражнени от ответника спрямо нея, в периода на упълномощаването. С обжалваното в настоящето производство определение въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция, според което не е допустимо предявяването на отделен иск за установяване на насилническите действия.
При това положение формулираният от жалбоподателката правен въпрос обуславя въззивното определение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която искове за факти с правно значение са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Ако такова предвиждане няма, фактите могат да бъдат установявани само в производството, в което е предявен иск за признаване или отричане на правните последици от тях. Няма основание да се направи различен извод за случаите на извършени насилнически действия. Без значение е дали тези действия съставляват домашно насилие. Във всеки случай, когато се претендира те да имат значение за съществуването на едно гражданско правоотношение, установяването им следва да стане в процеса за защита на правата по правоотношението, като е недопустимо установяването да се претендира със самостоятелен иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 4256/ 17.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 65/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: