5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
С., 19.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1228/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 176 от 21.07.2011 г. по т.д. № 305/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено Решение № 149 от 23.02.2011 г. по гр.д. № 757/ 2010 г. на Варненски окръжен съд, с която са отхвърлени искове: 1. над 27 176.10 лв. до 32 685.76 лв. – възнаграждение за СМР по Договор от 13.10.2008 г. (без ДДС) поради извършено прихващане с 5509.66 лв. – договорна неустойка за забавено изпълнение на СМР, 2. за разликата над 32 685.76 лв. до 39 222.91 лв. – ДДС върху възнаг – раждението по същия договор, 3.за разликата над 7 973.72 лв.до 8789. 23 лв. – възнаграждение за СМР по Договор от 22.10.2008 г., поради извършено прихващане със 815.51 лв. – договорна неустойка за забавено изпълнение, 4. за разликата над 8789.23 лв. до 10 547.08 лв. – ДДС върху възнаграждението по този договор, 5. за разликата над 2554.18 лв. до 3922.29 лв. – неустойка за забава в плащането на възнаграждението по Договор от 13.10.2008 г. и 6. за разликата над 797.37 лв. до 1054.78 лв.-неустойка за забава плащането на възнаграж дението по Договор от 22.10.2008 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че по въпроса: възложителят, като е подписал протокол обр.15 за установяване приемане на строежа без възражения и при изрично волеизявление, че изпълненото е “съобразно условията на договора”, приета ли е работата, по който въпрос поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, която е в смисъл, че волеизявлението за приемане включва и волеизявление за точно, качествено и количест – вено извършване – Опр.№407/09.07.2009 г. по т.д.№ 337/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№1661/ 06.12.1999 г. по гр.д.№ 972/1999 г., на ВКС, V т.о., Опр.№375/18.06.2010 г. по т.д.№ 111/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържа, че това основание е налице и по въпроса: от кога възниква задължение за плащане – от датата на приемане на извършеното или от датата на издаване на фактурата, който въпрос счита, че въззивният съд е решил в противоречие с трайната практика на ВКС – Р.№230/25.02. 2000 г. по гр.д.№ 1286/1999 г., в което е прието, че съставянето на фактура не е елемент от договора и задължението за плащане възниква от приемане на работата. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: кога е дължим ДДС – при настъпване на данъчното събитие или при предаване на данъчна фактура, по който въпрос поддържа, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон – чл. 25 ал. 6 т. 1 ЗДДС. Поддържа че и по въпроса за същността на проформа фактурите и могат ли те да се разглеждат като покана за плащане, не е налице съдебна практика, и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, част от които не са с цена до 10 000 лв., намира, че срещу тази част на решението касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил в обжалваната от ищеца част решението, с което са отхвърлени исковете: по Договор от 13.10. 2008 г. над 27 176.10 лв. до 32685.76 лв. – възнаграждение за СМР поради извършено прихващане с 5509.66 лв. – договорна неустойка за забавено изпълнение на СМР, за разликата над 32 685.76 лв. до 39 222.91 лв. – ДДС върху възнаграждението, за разликата над 2554. 18 лв. до 3922.29 лв. – неустойка за забава в плащането на възнаграж – дението и по Договор от 22.10.2008 г.: за разликата над 7 973.72 лв. до 8789.23 лв. – възнаграждение за СМР, поради извършено прихващане с 815.512 лв. – договорна неустойка за забавено изпълнение, за разликата над 8789.23 лв. до 10 547.08лв. – ДДС върху възнаграждението и за разликата над 797.37 лв. до 1 054.78 лв. – неустойка за забава плащането на възнаграждението. Първоинстанционното решение, като необжалвано от страните, е влязло в сила за приетото, че възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение за изпълнена и приета работа по двата договора, като спорът е за размера на възнаграждението: доколко ищецът основателно претендира заплащане на ДДС и доколко е основателно възражението на ответника за прихващане с вземане за неустойка за забавено изпълнение, уговорена в чл. 19 от Договор от 13.10.2008 г. и в чл. 15 от Договор от 22.10.2008 г.
С оглед изложеното, недопустима е касационната жалба на основание чл. 280 ал. 2 ГПК срещу решението в частта, с която е уважено възражение за прихващане на възложителя с вземане за неустойка за забавено изпълнение срещу изпълнителя: за 5509.66 лв. по чл.19 от Договор от 13.10.2008 г. и за 815.51 лв. по чл. 15 от Договор от 22.10.2008 г.
Недопустима е касационната жалба на основание чл. 280 ал. 2 ГПК срещу решението в частта, с която са отхвърлени до претендираните от изпълнителя размери търсените неустойки за забавено изпълнение от строителя: по чл. 19 от Договора от 13.10.2008 г. искът е уважен за 2554.18 лв. и отхвърлен до предявения размер 3922.99 лв. поради намаляване размера на възнаграждението за СМР заради уважаването на възражението за прихващане и по чл. 15 от Договора от 22.10.2008 г. искът за неустойка е уважен за 797.37 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер 1054.78 лв. заради намаляване размера на дължимото възнаграждение поради уважаване възражението за прихващане. Тъй като се касае за искове за неустойки с цена до 10 000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение е недопустима.
С оглед този изход на делото не са релевантни изложените от жалбоподателя въпроси кога е налице приемане на работата и от кога става изискуемо задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за изпълнените СМР, по които въпроси жалбоподателят поддържа искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По претендираните от ищеца суми, съставляващи ДДС върху възнаграждението за изпълнени СМР по всеки от договорите въззивният съд е приел, че страните са уговорили в чл. 4 във всеки от договорите, че възнаграждението е без ДДС, затова съгласно чл. 67 ал. 2 ЗДДС, данъкът се дължи отделно. Съдът е посочил, че за да възникне основание за плащане на ДДС от възложителя на изпълнителя, изпълнителят трябва да издаде данъчна фактура и при липса на такава, а проформа фактурата не е счетоводен документ, е отхвърлил исковете за ДДС по двата договора. Въпреки че се касае за суми до 10 000 лв., с оглед разпоредбата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС и уговореното в договорите, че възнаграждението е без ДДС, следва да се приеме, че в тази част касационната жалба е допустима, тъй като ищецът претендира ДДС като част от възнаграждението по чл. 266 ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложеното, изведените от жалбоподателя правни въпроси, могат да се доуточнят: дължи ли ответникът ДДС върху присъденото възнаграждение за приетата работа, когато ищецът не е издал данъчна фактура, като въпросът за същността на проформа фактурата, като покана за плащане, няма отношение към същността й, като счетоводен документ, затова е ирелевантен за делото. В договорите страните са уговорили цена без ДДС, затова ищецът може да претендира ДДС срещу ответника при доказване на доставката с първичен счетоводен документ – фактура. При възникване на данъчното събитие по см. на чл. 25 ЗДДС, ищецът, като доставчик на облагаема доставка за услуга, не е начислил ДДС, не е издал първичен счетоводен документ фактура, съгласно чл. 86 ЗДДС и няма основание да претендира ДДС от получателя по доставката. Ответникът дължи ДДС при доказване на доставката от ищеца с първичен счетоводен документ, без съставянето от ищеца на какъвто неоснователно претендира сумите, съставляващи ДДС по двата договора – за възложителя не е възникнало изискуемо задължение за плащане на ДДС. По решения правен въпрос няма основание да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 112 ЗДДС за фактурата, като данъчен документ по ЗДДС, на чл. 114 ЗДДС за изискванията на закона за съдържанието на данъчната фактура и тази на чл. 113 ЗДДС за задължението на данъчно задълженото лице – доставчик да издаде данъчна фактура, са ясни и безпротиворечиви и не налагат тълкуване в смисъл, различен от вложения в тях от законодателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 176 от 21.07.2011 г. по т.д. № 305/ 2011 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени исковете за ДДС върху възнаграждението за СМР: за 6537.15 лв. по Договор от 13.10.2008 г., и за 1757.85 лв. по Договор от 22.10.2008 г., в която част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу посоченото решение в
1. частта, с която е уважено възражение за прихващане на възложителя със сумите 5509.66 лв. и 815.51 лв. – договорни неустойки за забавено изпълнение на СМР,
2. в частта за разликата над 2554.18 лв. до 3922.29 лв. – неустойка за забава в плащането на възнаграждението по Договор от 13.10.2008 г. и за разликата над 797.37 лв. до 1 054.78 лв. – неустойка за забава плащането на възнаграждението по Договор от 22.10.2008 г., в които части определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: