О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 19.12.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 02 декември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1334/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Й. Г., Б. П. А., В. Г. В., Г. П. Т., Г. Ц. Т., Д. Р. К., Денка Н. Б., Джамир А. И., Д. Н. Д., Д. И. А., З. Т. И., И. И. А., К. С. П., М. Р. Д., М. Г. М., П. Т. И., Р. Г. Таралезов и Т. В. Д. срещу решение № 332 /13.12.2013 по в.т.д. № 272/2013 на ВТАС , с което е потвърдено първоинстанционното решение № 138, постановено на 10.07.2013 г. по т.д. № 229/2012 г. на ОС-Русе за отхвърляне на иска на касаторите срещу К. „Т. П. К. Е.”-в несъстоятелност –гр. Р. и [фирма]-гр. Р. за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на разпоредителна сделка с имущество на несъстоятелния длъжник по нот. акт от 13.04.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот №075, т. 1, рег. № 1258, дело №046 на нотариус А. М., рег. № 443 на НК с район РС-Русе извършена в срока по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ и страна по което е свързано лице с длъжника.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор на същата, в която изразява становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в действителност атакуваната като относително недействителна спрямо кредиторите покупко-продажба по нот.акт от 13.04.2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот №075, т. 1, рег. № 1258, дело №046 на нотариус А. М., рег. № 443 на НК с район РС-Русе извършена в срока по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ и страна по нея е свързано с длъжника лице/ едноличният собственик на капитала и управител на [фирма] е син на председателя на кооперацията-несъстоятелен длъжник/. Съдът е счел обаче иска за неоснователен , като се е позовал на липсата на третия елемент от фактическия състав в хипотезата на чл. 647 ал.1, т.6 ТЗ-сделката да уврежда кредиторите, доколкото, според приетото заключение на експертизата, справедливата пазарна цена на имота е по-ниска от отразената в нотариалния акт и реално платена по сделката продажна цена.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните правни въпроси: налице ли е законова презумпция, относно увреждащия кредиторите на масата на несъстоятелността характер на атакуваната на основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ сделка, когато са налице останалите елементи на този фактически състав и дали критерий за това е съпоставката между пазарната стойност и уговорената пазарна цена, както и има ли увреждащ характер при сключена отчуждителна сделка с вещ от имуществото на длъжника и разходване на получените като цена парични средства за погасяване на задължения към конкретни кредитори , различни от ищците.
Касаторът се позовава на наличието на т. 3 на чл. 280 ал.1 ГПК по отношение на тези въпроси като основание за допускане на касация. Съгласно т.4 от ТР1/2009 на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. , за да е налице това основание следва да е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба, която да се нуждае от тълкуване, с оглед извличане на правната норма приложима към конкретния правен спор или да е налице необходимост от преодоляване на остаряла по отношение на развитието на съответните обществени отношения съдебна практика. В случая в изложението по чл. 284 ал.3, т.1 ГПК не се обосновава наличието на някоя от тези предпоставки. Отделен е въпросът, че по приложението на нормата в чл. 647 ал.1, т.6 /предишна ред.-т. 7/ ТЗ е налице достатъчно съдебна практика. Нито в тази ясна и пълна правна разпоредба, нито в съдебната практика по приложението й / включ. сочените от касатора решения на съдилищата в страната/ не става въпрос за някаква законова презумпция/ оборима или необорима/ относно съществуването на факта на увреждащия кредиторите на несъстоятелността характер на атакуваната сделка като елемент от фактическия състав, пораждащ правото по чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, а от тук: за някакво разместване на доказателствената тежест за установяване на този факт .
По отношение на останалите два въпроса следва да се има в предвид, че същите са фактически, а не правни, т.е. в какво точно се състои увреждането на кредиторите зависи от конкретните факти по конкретния спор. При това тези факти следва да се изложат ясно в самата ИМ, а не съдът да ги извлича и тълкува по свое усмотрение. Във връзка с последното следва да се отчете и че в този смисъл последният въпрос не е и обусловил произнасянето на съда в конкретния спор, тъй като фактически твърдения и правни доводи за това, дали при отчуждителна сделка с вещ от имуществото на длъжника и разходване на получените като цена парични средства за погасяване на задължения към конкретни кредитори на длъжника има увреждащ характер изобщо не са били изложени в самата искова молба послужила за основа при изготвяне на доклада по чл.146 ал.1 ГПК, който определя спора от фактическа и правна страна.
С оглед изложеното не са налице основания за допускане на касация.
В полза на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат претендираните разноски в размер на 600 лева-платено адв. възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС , тъй като от представеното копие от платежно нареждане не става изобщо ясно какво е неговото съдържание, а като съдебни разноски се присъждат само реално заплатеното адв. възнаграждение, а не само договореното- ТР ТР №6/12-т.1 ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 332 /13.12.2013 по в.т.д. № 272/2013 на ВТАС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.