О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 747.
София, 21.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание напетнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 514/2009 г.
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. К. срещу определение № 155 от 17.04.2009 г. по ч.т.д. № 172/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8 от 19.02.2009 г. г. по т.д. № 11/2009 г.. на Варненския окръжен съд в частта, с което като обезпечение на предявения от настоящия жалбоподател иск с правно основание чл.74 ТЗ срещу “С” О. , гр. Т. е постановено спиране вписването на решенията на ОС на ЮЛ-ответник..
С частната касационна жалба е наведено оплакване за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
От името на ответника по частната касационна жалба “С” О. настоящият жалбоподател в качеството на законен представител на търговското дружество е подал молба, с която заявява, че оттегля подадените от негово име частни жалби.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на въззивната инстанция, с което се е произнесла по законосъобразността на определението по чл. 390 ГПК, постановено от първоинстанционния съд, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена или отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред която делото е висящо.
Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК (отм.), приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу отказа да се допусне поисканато от настоящия жалбоподател и ищец по иска обезпечение, като е проверил първоинстанционното определение, т.е. не се касае до постановено за пръв път определение от въззивната инстанция по искане за обезпечение на иска.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С оглед извода за недопустимост на частната касационна жалба не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател за оттегляне на подадената от “С” О. частна жалба, по което е постановено обжалваното определение на въззивния съд.
Изложеното дава основание на настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, да приеме, че поради процесуалната й недопустимост, частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. В. К. срещу определение № 155 от 17.04.2009 г. по ч.т.д. № 172/2009 г. на Варненския апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: