4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
С., 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 168/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Т. Д. – [фирма] – [населено място] срещу Решение № 760 от 18.ХІ.2010 г. по т.д.№822/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение № 46 от 7.V.2010 г. по т.д. № 157/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Г. Т. Д. – [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за сумата 39 000 лв. – неплатен наем за периода 1.ІІІ.2007 г. – 1.ХІ.2009 г., с оплакване за неправил – ност и необоснованост. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по разрешените материалноправни въпроси: как следва да се тълкува по чл. 20 ЗЗД – стриктно или разширително – предметът на договор за наем на движими вещи, в който те са изброени изчерпателно, но след тях са посочени недвижими имоти, и може ли да породи правно действие нотариална покана за разваляне на договор за наем, изпратена от физическо лице, а не от ЕТ, респ. от Е. – негов правоприемник. По първия въпрос жалбоподателят поддържа, че сключеният Договор за наем от 1.Х.2005 г., обхваща само изброените движими вещи и не може с разширително тълкуване да се допълва предметът на договора с недвижим имот (работилница) и прилежащия терен, с оглед съдебната практика – Р.№ 297/26.V.2005 г. по д.№ 565/2004 г. на ВКС и Р.№29/22.ІІІ.2004 г. по т.д.№ 319/2003 г. на БсАпС. Поддържа, че поставеният материалноправен въпрос ще допринесе за създаване на съдебна практика, с оглед неточното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата, поради това, че законът е непълен и не урежда всички хипотези на договора за наем, включително по отношение на предмета. По въпроса за възможността да се развали договор с едностранно волеизявление на изправната страна, съгласно чл. 87 ЗЗД и предпоставките затова, жалбоподателят, като коментира фактите по делото, поддържа, че нотариална покана от 6.ІІІ.2007 г., няма съдържанието, което й е предал въззивният съд, поради което счита, че разглежданият въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като решаването му ще допринесе за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не са налице поддържаните основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.) и § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК – Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г., тъй като касационната жалба е от 27.ХІІ.2010 г., и намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси, с оглед правомощията на ВКС, съгласно т. 1 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на делото, могат да се посочат разрешените от въззивния съд въпроси: за начина на тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, и за разваляне на наемен договор от наемателя поради виновно неизпълнение на наемодателя – невъзможност да предостави обектите, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
По въпроса за тълкуването на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, както излага и жалбоподателят, има трайноустановена съдебна практика, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии. Не може да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по изложения въпрос, тъй като съдът е зачел сключения Договор за наем от 1.Х.2005 г., съгласно чл. 20а ЗЗД и като е обсъдил доводите и възраженията на страните по отношение предмета на договора, не го е тълкувал в нарушение на чл. 20 ЗЗД и изводът, че предметът включва движими вещи (машини – гатер за бичене на трупи, машинка за окрайчване на дъски, заточващ апарат и други инструменти) и недвижими имоти (дърводелска работилница с прилежаща към нея площ), не е превратен, както се поддържа от жалбоподателя и е несъстоятелен доводът, че в предмета на договора за наем се включват само движими вещи.
С посочените Р.№ 297/26.V.2005 г. по д.№ 565/2004 г. на ВКС и Р.№29/22.ІІІ.2004 г. по т.д.№ 319/2003 г. на БсАпС, по повод на което е постановено първото, са решени въпросите за автономията на волята на страните и принципа на свободата на договаряне, които обуславят действието на договора, като закон за тези, които са го сключили – договорът има задължителна сила и трябва да се изпълнява от страните точно и съобразно уговореното. В насоката на правилното прилагане на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД, е приетото от въззивния съд в сега обжалваното решение, като несъгласието на жалбоподателя с направените правни изводи, е основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По въпроса за разваляне от наемателя на наемен договор поради виновно неизпълнение на наемодателя – невъзможност да предостави обектите – не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Налице е трайноустановена съдебна практика за правото на изправната страна да развали едностранно договор поради допуснато от насрещната страна виновно неизпълнение, при условията на чл. 87 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗЗД. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че решаването сега на изложения въпрос, ще допринесе за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика – очевидно има предвид въззивното решение, който довод съставлява оплакване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно основание е неоснователно. С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 1000 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 760от 18.ХІ.2010 г. по т.д. № 822/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. Т. Д. – [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: