2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 25.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2422 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1548 от 26.05.2014г. по ч.гр.д. № 951/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3607 от 10.03.2014г. по гр.д. № 2346/2014г. на Варненски районен съд, ХІ състав за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Твърди, че по реда на чл.270 ГПК е предявил иск за нищожност на решение № 2 от 11.02.2014г. по т.д. № 69/2013г. на Търговищки окръжен съд на подробно изложените в частната касационна жалба основания. Поддържа, че е предпочел да реализира защитата си по исков ред, вместо по реда на чл.258 и сл. ГПК, но въззивният съд е достигнал до незаконосъобразния извод, че внесената въззивна жалба срещу същото решение съставлява процесуална пречка за допустимостта на иска, както и че основанията, на които се основава искът за нищожност на съдебното решение, не са сред основанията, посочени в ТР № 1 от 10.02.2012г. по тълк.дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите:
1. Изхождайки от предмета на исковата защита и от разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК, следва ли релевирането на нищожността на съдебното решение да бъде обвързано с изчерпване на процесуалния ред за въззивно и касационно обжалване на това съдебно решение?
2. Оспорваният по реда на чл.270, ал.2 ГПК съдебен акт като акт, осъществяващ злоупотреба с власт по смисъла на чл.54 от Х. на основните права на ЕС, в резултат на която злоупотреба с власт се въвежда под формата на съдебен диспозитив правно положение, което е несъвместимо с обществения ред, съставлява ли основание за нищожност на този съдебен диспозитив?
Ответниците [фирма] и [фирма] не представят отговор на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Варненски окръжен съд е потвърдил определение № 3607 от 10.03.2014г. по гр.д. № 2346/2014г. на Варненски районен съд, ХІ състав за прекратяване на производството по предявения иск с правно основание 270, ал.2 ГПК, като е приел, че съобразно чл.270, ал.1 ГПК твърденията за нищожност на първоинстанционното решение подлежат на разглеждане в хода на инстанционния контрол и въззивният съд прогласява нищожността при позитивен за ищеца изход от производството. Като е взел предвид, че решението, чиято нищожност е предмет на предявения иск, е обжалвано, въззивният съд е приел, че не е изчерпана възможността за инстанционен контрол, в рамките на който могат да бъдат наведени доводи за нищожност. Поради това е счел, че хипотезата на чл.270, ал.2 ГПК не може да намери приложение, тъй като при неизчерпана възможност за инстанционен контрол липсва правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за прогласяване нищожността на съдебно решение. В допълнение въззивният съд е посочил и това, че в исковата молба няма наведени твърдения за пороци на съдебния акт, водещи до нищожност съобразно разясненията в ТР № 1 от 10.02.2010г. по тълк.дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Първият процесуалноправен въпрос, формулиран от частния жалбоподател в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, действително е обусловил крайния извод на въззивния съд. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят не е аргументирал довода си за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като само се е позовал на това основание, без да обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че в случая въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Разпоредбите на чл.270, ал.1 и ал.2 ГПК, уреждащи защитата срещу нищожно съдебно решение, са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение и нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици. Поради това нищожността е единственият порок, който може да се релевира освен по пътя на обжалването, и чрез възражение или по исков ред безсрочно. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението /чл.269 ГПК/, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Исковият ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана, след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан /в този смисъл решение № 123 от 04.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 777/2011г., І г.о., ГК/.
Вторият формулиран в изложението процесуален въпрос не е обуславящ крайния извод на въззивния съд – въззивният съд е счел иска за недопустим поради неизчерпване на инстанционния ред за защита срещу нищожното съдебно решение, а съображенията за липса на твърдения, годни да обосноват извод за нищожност на решението, са изложени като допълнение. С оглед на изложеното, както и да се отговори на формулирания въпрос, това няма да се отрази на крайния изход на спора.
Поради това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Варненски окръжен съд.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1548 от 26.05.2014г. по ч.гр.д. № 951/2014г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
+