2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. София, 27.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1123/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ситиленд” ЕООД със седалище в [населено място] срещу решение № 6 от 03.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 558/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С посоченото решение е отменено решение от 18.05.2018 г. по гр. д. № 3414/2017 г. на Районен съд – Велико Търново и са отхвърлени предявените от „Ситиленд” ЕООД против „Терем – Ивайло” ЕООД искове за заплащане на сумите 20 214.91 лв. – остатък от внесена на 12.05.2016 г. и невърната гаранция по договор за извършване на строително – монтажни работи от 09.05.2016 г., и 1 028.70 лв. – обезщетение за забава за периода 20.02.2017 г. – 13.07.2017 г.; Върнато е делото на първоинстанционния съд в частта за прекратяване на производството по иска за присъждане на обезщетение за забава за времето след 14.07.2017 г. с указания за провеждане на производство по чл.129, ал.2 ГПК; Осъдено е „Ситиленд” ЕООД да заплати на „Терем – Ивайло” ЕООД разноски по делото в размер на 2 148.50 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не се е произнесъл в мотивите към решението по всички негови доводи и възражения, не е обсъдил в съвкупност фактите и доказателствата по делото и не е съобразил разпределението на доказателствената тежест, според което ответникът – възложител е следвало да докаже изпадането на изпълнителя в забава и периода на забавата. Навежда оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите в решението за допусната забава в изпълнението на възложените работи, пораждаща основание за възложителя да задържи предоставената от изпълнителя гаранция.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат очевидна неправилност на въззивното решение – чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, и противоречие на решението с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация „Терем – Ивайло” ЕООД със седалище в [населено място] е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да отмени решението на Районен съд – Велико Търново и да отхвърли предявените от „Ситиленд” ЕООД против „Терем – Ивайло” ЕООД обективно съединени искове за заплащане на сумите 20 214.91 лв. – невърната гаранция по договор за извършване на СМР от 09.05.2016 г., и 1 028.70 лв. – обезщетение за забава за периода 20.02.2017 г. – 13.07.2017 г., Окръжен съд – Велико Търново е приел, че в качеството на изпълнител по договора ищецът е допуснал виновна забава при изпълнението на възложените СМР, която поражда право за ответника – възложител да задържи предоставената при сключване на договора гаранция.
Въззивният съд е счел за безспорно между страните, че с договора от 09.05.2016 г. страните са уговорили възложените СМР да бъдат изпълнени за срок от 105 работни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка, а в случай на забава изпълнителят да заплати на възложителя неустойка в размер на 0.5 % за всеки календарен ден просрочие с максимум 10 % от стойността на просрочените работи. При сключване на договора е постигнато съгласие изпълнителят да преведе на възложителя сумата 25 666.15 лв. като гаранция за качествено и срочно изпълнение на строителството. Посочената сума е преведена от ищеца на ответника с преводно нареждане от 12.06.2016 г. Строителната площадка за обекта е открита на 22.06.2016 г. С протоколи от 24.11.2016 г. и 20.12.2016 г. страните са констатирали изпълнение на извършени и подлежащи на заплащане строителни работи. Обектът е приет като завършен в цялост с констативен акт от 16.12.2016 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е направил извод, че ищецът е забавил изпълнението на възложените работи с 28 календарни дни, поради което за ответника е възникнало право да получи уговорената в договора неустойка за забавено изпълнение в максималния размер от 10 %, изчислена върху стойността на отразените в протоколите от 24.11.2016 г. и 20.12.2016 г. СМР. В зависимост от този извод съдът е преценил като основателно възражението на ответника в отговора на исковата молба, че е върнал на ищеца част от платената гаранция и че задържа остатъка, претендиран с предявения по делото главен иск, под формата на неустойка. За неоснователен въззивният съд е счел довода на ищеца, че протоколите от 24.11.2016 г. и 20.12.2016 г. не съставляват доказателство за виновна забава при изпълнението на договора. Позовавайки се на разпоредбата на чл.180 ГПК, съдът е формирал извод, че протоколите съдържат извънсъдебно признание на ищеца за предаване на обекта след крайния срок 18.11.2016 г. и преценени във връзка с констативния акт за предаване на обекта на 16.12.2016 г., сочат на несвоевременно изпълнение на задълженията за срочно предлагане на подлежащата на одобрение от възложителя престация по договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Окръжен съд – Велико Търново въззивно решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цитиране на задължителна и казуална практика на ВКС, но не е посочил конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото. Общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована с препращане към оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил „подробно и убедително” всички възражения и доводите на страните, не е изложил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и не е установил правилно фактическата обстановка. Съдържанието на изложението предполага служебно извеждане на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК от касационната инстанция, което е недопустимо с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не преценява дали въззивното решение е правилно, а селектира касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК (и чл.280, ал.2 ГПК). Поради това, дори оплакванията на касатора за несъответствие на мотивите към въззивното решение с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК да са основателни, отсъствието на посочен в изложението правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е пречка решението да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, уредена като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281, т.3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция въз основа на мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на производството по чл.290, ал.2 ГПК касационна проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице, когато въззивният съд е постановил решението си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, игнорирал е императивни правни норми, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с доводи, идентични с развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Преценката на основателността на заявените доводи е възможна след проверка на правилността на решението по реда на чл.290, ал.2 ГПК, а необходимостта от такава проверка изключва проявлението на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационен контрол. Мотивите към въззивното решение отразяват самостоятелни фактически и правни изводи на въззивния съд и тъй като от тях не се констатира видимо тежко нарушение на закона и/или явна необоснованост, съставът на ВКС не намира основание за допускане на решението до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 558/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 855 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 03.01.2019 г., постановено по в. гр. д. № 558/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Ситиленд” ЕООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на „Терем – Ивайло” ЕООД с ЕИК[ЕИК] – [населено място], Промишлена зона Дълга лъка, сумата 855 лв. (осемстотин петдесет и пет лв.) – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :