2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
С., 28.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 577/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма][населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Д. от АК[населено място] срещу определение № н 33 от 03.05.2010 г. на С. апелативен съд, постановено по ч. гр. д. по несъстоятелност № 45/2010 г. Със същото се оставя без разглеждане жалбата на дружеството срещу протоколно определение от 18.02.2010 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав по т. д. н. № 2 396/2009 г., с което се оставя без уважение искането му за съвместно разглеждане на предявените обратен, насрещен и инцидентен установителен иск и е оставено в сила определение по същото дело, с което е оставено без уважение искането на същото за конституиране на трето лице помагач.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени и доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма][населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Производството по търговско дело № 2 396/2009 г. пред С. градски съд е образувано по искане на [фирма][населено място] срещу [фирма][населено място] за откриване на производство по несъстоятелност, поради свръхзадълженост на ответното дружество, като имуществото на същото не е достатъчно да покрие задълженията му, предвид сключения предварителен и окончателен договор за продажба на недвижими имоти на обща стойност 9 000 000 евро. Ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца и обратен иск срещу [фирма][населено място], което дружество е следвало да построи комплексите върху терените, както и инцидентен установителен иск за прогласяне нищожността на вписана законна ипотека с вх. № 10 337/30.04.2006 г. под № 64 на Служба по вписванията[населено място]. На основание чл. 629, ал. 3 ТЗ са депозирани молби от [фирма][населено място] и [фирма][населено място], с искане същите да се присъединят като кредитори в образуваното производство.
С определение от 18.02.2010 г. С. градски съд е оставил без уважение молбата за конституиране на трето лице – помагач, както и искането на съединяване за общо разглеждане на насрещния и обратния иск, като постановява разделянето им в отделно производство, съгласно чл. 210, ал. 2 ГПК. Същото е обжалвано пред С., който с атакувания в настоящото производство съдебен акт е оставил без разглеждане частната жалба в частта относно искането за съвместно разглеждане и оставя в сила определението в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране на трето лице помагач.
По отношение на частната касационна жалба срещу въззивното определение в частта, с която се потвърждава първоинстанционният съдебен акт, с който е оставено без уважение искането за конституиране на трето лице – помагач:
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл. 220 ГПК, постановено по частна жалба срещу отказ да се привлече трето лице – помагач, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл. 220, изр. 2 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Изключение от това правило е уредено в нормата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са обвързани с материалноправния спор, чието разрешаване се осъществява в исковия процес.
По изложените съображения, частната касационна жалба в частта, с която се потвърждава определението на СГС, с което е оставено без уважение искането за привличане на трето лице –помагач, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която се оставя без разглеждане определението на СГС, с което оставя без уважение искането за съвместно разглеждане на предявените обратен, насрещен и инцидентен установителен иск:
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. В настоящия случай, определението на СГС, с което е оставил без уважение искането за съвместно разглеждане на предявените обратен, обратен и инцидентен установителен искове и е разпоредил същите да бъдат разгледани в отделно производство, не препятства хода на делото. Освен това, в действащата процесуална уредба в момента не е предвидена възможността същото са бъде обжалвано пред по-горен по степен съд. В чл. 210, ал. 2 ГПК е посочено, че когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и същото производство или когато съдът прецени, че съвместно им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени, както е направил и СГС. Посочената норма и пределно ясна и преценката на съда не подлежи на контрол по реда на чл. 274 и сл. ГПК. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд, че подадената частна жалба е процесуално недопустима. В тази му част, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба [фирма][населено място], срещу определение № н 33 от 03.05.2010 г. на С. апелативен съд, постановено по ч. гр. д. по несъстоятелност № 45/2010 г. в частта, с която се оставя в сила протоколно определение от 18.02.2010 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав по т. д. н. № 2 396/2009 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № н 33 от 03.05.2010 г. на С. апелативен съд, постановено по ч. гр. д. по несъстоятелност № 45/2010 г. в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба [фирма][населено място] срещу протоколно определение от 18.02.2010 г. на СГС, ТО, VІ-15 състав по т. д. н. № 2 396/2009 г.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане частната касационна жалба може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, като в останалата част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: