О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
Гр.С., 30.10.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1283 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Х. К. срещу решение №.317/29.08.16 по г.д.№.525/16 на Окръжен съд Русе – с което е потвърдено реш.№.752/8.06.16 по г.д.№.366/16 на Русенски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за неоснователен, тъй като е налице посоченото в заповедта за уволнение основание на чл.325 ал.1 т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор–взаимно съгласие. Приел е, че има две съвпадащи насрещни валидни волеизявления – работодателят е отправил предложение до ищцата /изх. №.456/29.12.15/ за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ считано от 4.01.16г.; тя е отговорила на същото /с №.264/29.12.15/ – като е посочила, че прекратяването на договора става по „взаимно съгласие” /отговорът съдържа не само правната норма от закона, но и текстова част в горепосочения смисъл/; въз основа на така постигнатото съгласие е издадена обжалваната заповед, която има само констативен характер. Съдът е отразил, че по делото е безспорно, че приемането на предложението за прекратяване е достигнало до работодателя и породило действието си – в този смисъл са и показанията на св.А.Т., които не се опровергават от други гласни доказателства. Същевременно липсват каквито и да е доказателства, че ищцата не е разбирала съдържанието на подписания от нея отговор, с който е приела предложението на работодателя за прекратяване по взаимно съгласие. Нещо повече – няма и никакви данни – и това се признава и пред въззивната инстанция – тя да е променяла решението си и да е уведомила писмено работодателя за това.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.323/20.06.12 по г.д.№.1043/11, ІV ГО, реш.№.83/29.05.13 по г.д.№.334/12, ІV ГО, реш. №.976/15.05.00 по г.д.№.69/99, ІІІ ГО/ и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.”След като работникът е отговорил на предложение за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.1 КТ, като отговорът на предложението не съдържа правната норма на закона, че прекратяването на договора става „по взаимно съгласие”, а веднага след това същото е оттеглено с конклудентни действия – опит за унищожаването му, смята ли се, че е постигнато „взаимно съгласие” за разваляне на договора?”; 2.”Следва ли съгласието за прекратяване на трудовия договор по чл.325 ал.1 т.1 КТ да е трайно или може ли съдът да прилага по аналогия чл.14 от ЗЗД по отношение на изискуемото в чл.325 ал.1 т.1 КТ изискване за „взаимно съгласие”?”; 3. „При условие, че работодателят е предложил алтернативни способи за прекратяване на трудовото правоотношение и един от тях е по чл.325 ал.1 т.1 КТ, изпълнено ли е изискването за взаимно съгласие?”.
Н. състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Изведените от касатора въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая първият въпрос съдържа условие, което не е било приемано за установено от фактическа страна от въззивния съд. Съдът не е приемал, че отговорът на предложението не съдържа правна норма на закона и че веднага след отговора той е бил оттеглен с конклудентни действия чрез опит за унищожаването му–напротив, изрично е посочил, че в отговора се съдържа както посочване на правната норма /чл.325 ал.1 т.1 КТ/, така и отбелязване в текста, че прекратяването е по взаимно съгласие – както и че няма никакви данни и доказателства ищцата да е променила решението си и да е уведомила писмено работодателя за това.
Вторият въпрос също не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е сочила мотиви в тази връзка. Отделно от изложеното, доколкото се задава в контекста на твърдения за конклудентно оттегляне на приемането, то съдът изрично е посочил, че по делото няма никакви данни и доказателства решението за приемане да е било променяно и за това работодателят да е бил уведомен писмено.
Третият въпрос, аналогично на първия, съдържа условие, което не е било приемано за установено от фактическа страна от въззивния съд. Това, което е било прието от съда, е, че работодателят е отправил писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ до работника и доколкото е получил писменото му съгласие за това – което съгласие е достигнало до работодателя, предвид показанията на св.Т., е налице хипотезата на прекратяване по взаимно съгласие.
Само за пълнота следва да се посочи, че по въпроса за постигане на съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика, в това число задължителна /реш. №.86/22.07.15 на ВКС по г.д.№.5957/14, III ГО, реш.№. 4/21.02.12 по г.д.№.278/11, ІV ГО и др./. Съгласно същата при прекратяване на трудовия договор по взаимно писмено съгласие предложението за прекратяване се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна – и въззивният съд изрично е посочил, че тези релевантни обстоятелства /писмено предложение и писмено приемане, което е достигнало до работодателя/, са безспорни и установени и от неопроверганите свидетелски показания.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 720лв.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.317/29.08.16 по г.д.№.525/16 на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Н. Х. Х. К. да плати на [фирма] на основание чл.78 ал.2 ГПК 720лв. /седемстотин и двадесет лева/ разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: