О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
гр. С. 30.09.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 645 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Й. П. срещу определение № 461/14.06.2011г. по ч. т. дело № 430/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 896/06.04.2011г. по ч. гр. дело № 457/2011г. на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на определението. Релевирани са доводи, че след изменението на чл. 274, ал. 4 ГПК през 2010г. не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а в заповедното производство съдът не се произнася с решение, поради което подадената частна касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на разноски.
Ответникът Г. В. А. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че частната касационна жалба е недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е подадена на 26.04.2011г. и производството пред първоинстанционния съд е образувано по искане за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с цена на вземанията под 10 000 лв. – съответно главница в размер на 1 103,56 лв. и лихви в размер на 130,97 лв. и 62,03 лв.
Определението на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, тъй като е налице обективният критерий по чл. 280, ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г. за ограничаване достъпа до касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./ са изключени от касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводна сметка за парично задължение в размер 1 103,56 лв. – главница, 130,97 лв. – лихва за забава за определен период, 62,03 лв. – санкционираща лихва за определен период и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. В настоящия случай се касае за търговско дело, тъй като претендираното вземане произтича от договор за кредит за текущо потребление, вземанията са под 10 000 лв. и частната касационна жалба е подадена на 26.04.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за частни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Инвокираният от частния жалбоподател довод за допустимост на частната касационна жалба поради това, че след изменението на чл. 274, ал. 4 ГПК през 2010г. не подлежат на касационно обжалване само определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, докато в заповедното производство съдът не се произнася с решение, е неоснователен. Посочената разпоредба има предвид определенията по делата, чийто съдебен акт, с който се решава спорът по същество, не подлежи на касационно обжалване. В заповедното производство такъв характер има разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, както и издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на изложените съображения се налага извод, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 461/14.06.2011г. по ч. т. дело № 430/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.