О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 07.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1796/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 12.05.2017г., постановено по т.д.№2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в, с което е върната подадената от [фирма] молба с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на решение №2417/16.12.2016г. по т.д. №2238/2016г. на САС.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено като делото бъде върнато на САС с указание за администриране на молбата за отмяна. Сочи се, че апелативният съд незаконосъобразно е приел, че молителят дължи заплащане на държавна такса в размер на 98 000лв. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.694 ал.7 ТЗ, съгласно която държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителния иск и която не се внася предварително, е приложима и за случаите на молби за отмяна по чл.303 ГПК на решения, чиито предмет е установяване по реда на чл.694 ГПК съществуването на неприето вземане на кредитора против длъжника в производството по несъстоятелност.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване разпореждане по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С разпореждане от 12.05.2017г., постановено по т.д.№2238/2016г. по описа на САС, е върната депозираната на 07.03.2017г. молба на [фирма] с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК във вр. с чл.304 ГПК, за отмяна на въззивно решение №2417, постановено на 16.12.2016г. по същото дело. В разпореждането е посочено, че молителят в законовия едноседмичен срок не е изпълнил указанието на съда, дадено с разпореждане от 21.01.2017г., за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 98 000лв, поради което молбата за отмяна подлежи на връщане на основание чл.306 ал.2 във вр. с чл.286 ал.1 т.2 ГПК.
Настоящият състав констатира, че въззивното решение №2417 от 16.12.2016г. по т.д.№2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд е обжалвано в срок с касационна жалба от ищеца И. Б. Е., въз основа на която е образувано т.д.№1797/2017г. по описа на ВКС, т.о., (насрочено в закрито заседание за 15.11.2017г.). При това положение и с оглед деволутивния ефект на касационната жалба, въззивното решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.307 ГПК, не е било влязло в сила към датата на депозиране на молбата за отмяна, нито към датата на постановяване на обжалваното разпореждане.
Предпоставка за допустимост на молбата за отмяна на съдебно решение на основание чл.303 ал.1 ГПК е същото да е влязло в сила. В тази връзка молбата за отмяна на невлязлото в сила въззивно решение се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Обжалваното разпореждане за връщане на молбата за отмяна, депозирана на 07.03.2017г., следва да бъде потвърдено (макар и по други съображения), с оглед нейната недопустимост и неоснователността на искането на частния жалбоподател за даване указания на САС за по-нататъшно администриране на молбата за отмяна (отделен е въпросът, че съгласно чл. 306 ал.3 ГПК молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава чрез първоинстанционния съд, който следи за наличието изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК, на които трябва да отговаря молбата.)
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 12.05.2017г., постановено по т.д.№2238/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: