2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1473/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
С. З. Б. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд от 2303.2009г. по гр.д.№ 2233/2008г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, приподписана е от адвокат, към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците М. Х. И. и Н. Николов И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Ищецът С. З. Б. е предявил обективно съединени искове с правно основание §4и ПЗР ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС като е поискал да се възстанови собствеността му на дворно място от 600 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ХІІІ-19 кв.64а по плана на гр. София, м.”Карпузица” /”Красно село –Княжевско ІVч./ и да бъдат осъдени ответниците М. Х. И. и Н. Николов И. да му предадат владението на имота.
Въззивният съд е приел, че искът по §4и ПЗР ЗСПЗЗ е неоснователен, защото не е доказано придобиването на имота от ответниците в нарушение на нормативни актове, което обуславя неоснователност и на ревандикационния иск – ищецът не се легитимира като собственик, за да иска предаване на владението на имота от ответниците.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , касаещ продажбата от несобственик – трето лице, което в случая е бившето ТКЗС „Г.Кирков” – Г. баня. Поддържа се от касатора, че имотът не е бил включван в ТКЗС и не е попадал под ограничителния режим на ЗРПВПНИ /отм./ в което се състои нарушението на цитираните от него разпоредби на закона и правилника за приложението му.
При това изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК ВКС, Първо гражданско отделение намира, че не е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК за да бъде допуснато касационното обжалване. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от касационните отменителни основания по чл.281 ГПК и не са относими към правилността на решението. Според разясненията на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК в приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос , включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението . В разглеждания случай такъв принципен въпрос, относим към тълкуването на конкретна правна норма и подвеждането на доказаните по делото факти към нея не се поставя. Проблемите за последиците от продажбата на чужда вещ, без те да са свързани със спецификата на разглеждания спор не е достатъчно, за да се допусне касационното обжалване, защото законът изисква не само да бъде формулиран правен въпрос, но и той да се свърже с отделните изчерпателно изброени основания за допускане на касационното обжалване. По настоящото дело въззивният съд е приел за доказано твърдението на ищеца , че имотът е продаден от несобственик. Това обаче е първото кумулативно изискване за възстановяването на собствеността по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ. Второто изискване на закона за възстановяване на собствеността според утвърдената съдебна практика е при разпореждането да са нарушени конкретни правни норми и в този смисъл съдът не се отклонил от общоприетото тълкуване. Касаторът не обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбата на §4и ПЗР ЗСПЗЗ в различен от възприетия от въззивния съд смисъл с оглед точното прилагане на закона или развитието на правото, а изброяването на разпоредби, които са нарушени при продажбата, без да бъде свързано с конкретните специални основания на чл.280 ал.1 ГПК представлява довод за нарушение на закона от въззивния съд, който е неотносим към производството за селектиране на касационните жалби.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-А състав от 23. 03.2009г. по гр.д.№ 2233/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: