O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 09.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми юли две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 336/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1922/17.08.2009 година, заявена от Р. Д. Т., Л. Й. Т. и Т. Й. Г., всички от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 01.07.2009 година, по гр.възз.д. Nо 1082/2006 година на Софийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила , свързани с правилната преценка на доказателствата по делото и противоречие със закона,с възприетата теза , че е налице съсобственост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК,допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поддържайки, че по съществения материално правен въпрос, касаещ установяването на границата между двата имота и правилата за владение е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съществения процесуално-правен въпрос по делото е свързан с оценката на нотариалните актове и свидетелките показания от съда и обсъждането им , както и на всички експертни становища, когато има изслушана повече от една експертиза по делото, разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата- ПП ВС 7-65 и Р 932/91 г. ВС-I.
В срока по чл.287 ГПК ме е подаден писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при характера на производството по ЗКИР.
С посоченото решение е отменено решението на първата инстанция и е постановено ново , с което заявеният от Й. Л. Т. / починал в хода на делото и заместен като страна от наследниците по закон – Р. Д. Т., Л. Й. Т. и Т. Й. Г. / иск по чл. 53 ал.2 от ЗКИР за установяване, че към момента на изработване на КП от 1985 година същият е бил собственик на площта между отразената в плана кадастрална граница между имоти пл. Nо 64 и пл. Nо 64 от кв. 9 по плана на с. В. и линията , заключена между буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З,И,К. Л. М,Н,О, П и Р на скицата по заключението на в.л., е отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска , решаващият съд е приел, че въпреки дадените указания на съда , ищецът-респ. неговите наследници не са ангажирали доказателства за установяване правото на собственост на основанието, от което черпят това право от отношение на спорната площ към момента на одобряване на ПК на селото.Фактическите констатации за липсата на идентичност на спорната площ като част от имоти, чиято собственост е установена по представените нотариални актове, е базирана на изводите на СТЕ, допуснати от искане на страните и по инициатива на съда. Изводите за липса на осъществено владение на спорната площ, както и на точно установен момент на поставяне на мрежата и металните тръбите , като белези за съществуваща/ материализирана преди изготвянето на кадастралния план / граница между имотите се безира на анализа на гласните доказателства по делото.
При данните по делото и като съобрази разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС , настоящият състав на ВКС намира , че в конкретния случай не са налице основания за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение. В изложението на касаторите Р. Д. Т., Л. Й. Т. и Т. Й. Г. конкретно формулирания въпрос материално правен въпрос за установяването на границата между двата имота и правилата за владение в спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР, касае установяване на факти. Искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР е иск за факти и неговия предмет е ограничен до установяване на твърдяния факт на допусната грешка при заснемане границите на определен недвижим имот от гл.т. на неговото ситуиране в КП спрямо съседен имот в рамката на обема на притежаваното от страната право на собственост. За да се установи погрешното отразяване на кадастралните граници , страната ищец установява несъответствието на обема на правото на собственост , което притежава , с обема или параметрите на отразената графично с кадастралните граници право на ответната страна поради незачитане на границите на осъществявано дългогодишно владение от него или наследодателя му в граници, за които съществуват обективни данни от материално естество- стари огради или др..
Решаващият извод на съда е този, свързан с недоказаността на обема на притежаваното право на собственост към момента на изготвяне на КП, респ. и на частта , за която се претендира , че неправилно е отразена като част от съседния имот. В този аспект , поставеният въпрос за установяване на границите между двата имота и правилата на владение, се явяват обусловени от основния въпрос или не е въпрос от категорията на тези, визирано в чл. 280 ал.1 ГПК, имащи отношение към допустимостта на касационното обжалване.
Доколкото формулираният процесуално правен въпрос е свързан с оценката на нотариалните актове и свидетелките показания от съда и обсъждането им , както и на всички експертни становища, когато има изслушана повече от една експертиза по делото,не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с константната практика на съдилищата- ПП ВС 7-65 и Р 932/91 г. ВС-I.
Цитираната съдебна практика касае изискванията към законосъобразно постановяване на съдебните актове. Доколкото се релевират констатирани по конкретното дело нарушения на правилата за преценката или липсата на такава на доказателствата по делото,а не за доказателствената сила на доказателствата или доказателствените средства, като основание за отмяна на обжалвания съдебен акт на по- долната инстанция , за да има противоречиво по см. на 280 ал.1 т.1 ГПК , следва с обжалваното решение , да са нарушени основните правила за начина на преценка.
С разясненията на ППВС 7-65 се дават указания на съдилищата за необходимите съдопроизводствените действия като втора-контролно-отменителна инстанция / чл. 206- 210 ГПК, редакция до ДВ. бр.124/1997 година- отм./ , които не могат да бъдат отнесени като задължителни принципи към второинстанционното производство, организирано от закона като пълен въззив /чл. 196 и сл. ГПК–отм. /, в рамките на което е постановено обжалваното решение на окръжния съд.
Доколкото има е налице необсъждане на доказателства от страна на решаващия съд, то практиката еднозначно приема , че се касае до допуснат съществен порок на процесуалните правила и този порок е основания за отмяна на обжалваното решение. Пороците по см. на чл. 283 т.1 ГПК не могат да бъде едновременно с това и основание за допустимост на самото обжалване, доколкото неговото установяване изисква разглеждане на обжалвания акт по същество .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1922/17.08.2009 година, заявена от Р. Д. Т., Л. Й. Т. и Т. Й. Г., всички от гр. С. чрез адв. Д срещу въззивно Решение от 01.07.2009 година, по гр.възз.д. Nо 1082/2006 година на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :