О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 21.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 46/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 133 от 22.04.2008 г. по гр.д. № 2382/2007 г. на Бургаски районен съд, оставено в сила с решение № V* от 25.09.2008 г. по гр.д. № 452/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен иска на Т. К. и С. К. за признаването им по отношение на О. Б. за носители на ограничено вещно право на строеж на жилищна сграда в УПИ- ІV в кв.42 по плана на кв. Сарафово, учредено с договор от 9.09.1996 г.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развиват оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Относно допустимостта на жалбата се позовават на противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът- О. Б. оспорва жалбата както относно нейната допустимост, така и по основателността й.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С договор от 9.09.1996 г. на ищците е учредено право на строеж върху общински имот, за построяване на предвидената по плана жилищна сграда от магазин и два етажа. До настоящия момент ищците не са построили сградата, поради което общината поддържа, че правото на строеж е погасено по давност поради неупражняването му в предвидения от закона петгодишен срок, с което се обосновава и допустимостта на предявения установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК. Ищците са поддържали наличието на обективни пречки за строежа, които не са премахнати, тъй като през парцела минава въздушен електродалекопровод, който поради близостта до сградата е пречка за построяването й.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че ищците са бездействали, тъй като в продължение на пет години не са предприели никакви постъпки за разрешаване на строежа, а от друга страна по действащите правила и нормативи най- малкото допустимо отстояние на подобно съоръжение до сграда е два метра, докато според плана далекопроводът преминава на 4, 5 м. от строителното петно на ищците- т.е. не е налице обективната пречка, която се изтъква от тях като причина за нереализиране на правото на строеж.
С оглед на горните данни и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че същественият за делото материалноправен въпрос е свързан с това кои обстоятелства би трябвало да се определят като обективни пречки за започване на един строеж, за да не се счита правото погасено по давност, или по- общо казано- за приложението на разпоредбата на чл.67, ал.1 ЗС и от кой момент започва да тече погасителната давност. Според касаторите този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, за което представят р. № 1477/2006 г., № 111/20.02.1992 г., 124/23.04.1990 г. и № 812/ 1960 г.
От прегледа на решенията е видно, че по всяко от делата съдът се е насочил към изследване на цялата фактическа обстановка по осъществяване на строителството, за да определи дали носителят на вещното право не бездейства. В зависимост от конкретните обстоятелства е направил извод, че погасителната давност не започва да тече от момента на учредяване на правото на строеж, а от различни по- късни моменти, когато е налице обективна възможност за реализирането му, било поради издаване на разрешение за строеж или снабдяване с други документи, изискуеми за започване на строителството, или след сбъдване на друго условие, зависещо от конкретните обстоятелства по делото / например построяване на трети етаж при отстъпено право за строеж на четвъртия етаж на сградата, или премахване на дадена стара постройка/. От представените решения може да се направи извод, че въпросът кога съществува обективна възможност за започване на строежа е фактически и зависи от конкретните обстоятелства по делото. В този смисъл е и обжалваното решение на въззивния съд, поради което не може да се поддържа, че то противоречи на практиката на ВКС. Доколкото резултатът е отрицателен за ищците, то е поради преценката, че посочената от тях причина не е възприета от съда като обективна пречка за започване на строежа, което не е основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба на Т. Д. К. и С. С. К. от гр. Б., вх. № 14514/ 10.11.2008 г. против въззивно решение № V* от 25.09.2008 г. по гр.д. № 452/ 2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: