О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 16.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 669/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. К. А., съд. адрес – гр. С. против решение №80 от 06.04.2009г. по гр.д.55/09г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение №194/27.11.2008г. по гр.д. №45/08г. на Кърджалийски окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против “ С. – Кърджали” ООД – гр. К. при условията на алтернативност искове с правно основание чл.431, ал.2 ГПК- за установяване нищожност на вписаното с решение от 20.12.2007г. и определение от 20.12.2007г. по ф.д. №892/1998г. обстоятелство – изменение на дружествения договор на общо събрание на “ С. – Кърджали” ООД – гр. К. от 15.11.07г., поради липса на решение на общото събрание или да бъде обявено за несъществуващо вписано с решение от 20.12.2007г. и определение от 20.12.2007г. по ф.д. 892/98г. на Кърджалийски окръжен съд обстоятелство – “ изменение на дружествения договор” на общото събрание на дружеството, тъй като не е възникнало валидно. Със същото решение е прекратено производството по искането по чл.498 ГПК/отм./ за заличаване на вписаното със същите съдебни актове, обстоятелство – “ изменение на дружествения договор”.
Ответникът по касация – “ С. – Кърджали”ООД – гр. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт, касаторът е заявил, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това развитие можело да се изрази както в създаване на общовалидна съдебна практика от ВКС, така и в евентуално бъдещо прецизиране на нормативната уредба. Поставени са въпроси за точните значения на думите “ препис” и “заверил” в нормата на чл.119, ал.4 ТЗ. Страната е изложила своето разбиране за значението им и това, че съдът приел необосновано широко разбиране за думата “ препис”, а по отношение на “ заверил” счел, че изписването й, придружено с подпис на управителя било достатъчно за изпълнение изискванията на чл.119, ал.4 ТЗ “ без да влиза в подробности какво означава това”. Друг поставен въпрос е този – дали съдружниците имали право да приемат “ в хода на съществуване на едно дружество” нов дружествен договор след наличието на първоначален такъв. Посочено е, че “отговора” на съда бил, че не можело, а касатора считал,че след като е налице нов съдружник- т.е. лице, което не е участвувало при приемането на първоначалния дружествен договор било задължително да се приеме нов. Друг поставен въпрос е този за формата на дружествения договор. В тази връзка е посочено, че съдът приел, че можело да бъде сключен дружествен договор, който не е в писмена форма, тъй като в случая нямало писмен документ, който да обективира волята за приемането му от страна на касатора в качеството му на съдружник. Поставен е и въпроса- можело ли да се приложи към фирменото дело дружествен договор, когато волята на съдружниците за приемането му не е обективирана в приложените документи. Развито е разбирането на касатора по този въпрос. Страната е поддържала, че в по-широк смисъл и след направената проверка от нея в законодателството и след като установила липса на легални дефиниции смятала, че ВКС следвало да се произнесе и по въпросите –що е препис на документ, какво означава да “завериш препис на документи” и “ мълчаливо повдигнатия” въпрос приложим ли е чл.122 ТЗ при осъществяване продажба на остатъчен дял от държавата по реда на ЗСПСК и какво ставало със заварения дружествен договор. Други доводи не са развити.
За да е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго. Следователно, с оглед така очертаното съдържание на основанието не е налице обосноваване на наличието му. За да остави в сила решението на първостепенния съд за отхвърляне на предявените от касатора – ищец в производството искове, въззивният съд е приел, че чл.115 ТЗ изрично определял съдържанието на дружествения договор, а чл.119 ТЗ визирал какви са изискванията за вписване на дружеството в търговския регистър, а в ал.4 на текста изрично било посочено, че при изменение и допълнение на дружествени договор се представя препис,който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, който представлява дружеството. Посочено е, че в случая не можело да се счита, че е налице нов дружествен договор, а изменен и допълнен такъв. Този извод е направен и във връзка с приетите за правилни мотиви на първостепенния съд и с оглед фактическата обстановка по спора -първостепенния съд е приел, че видно от решението и протокола на общото събрание на дружеството прието на 15.11.2007г., съдружниците очертали изрично, че в тъй наречения “ нов “ договор е отразено единствено приемането на С. А. като съдружник, в резултат на осъществена приватизационна сделка, без да са налице данни за други обстоятелства подлежащи на вписване, поради което по съществото си това съставлявало изменение на съществуващия договор а не “ нов” договор, искането за вписване от представляващия дружеството, представил заверен препис от приетия устав е прието за валидно, с оглед наличие на предпоставките изискуеми от ТЗ. Във връзка с тези мотиви, които са решаващи, поставените от касатора въпроси не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Значението на думите “ заверил” и “ препис” съвпада с общоприетото съдържание на тези понятия, като не съставлява неяснота на нормата на чл.119, ал.4 ТЗ, която да налага нарочно тълкуване на текста или да предполага различното му приложение в съдебната практика /такива доводи не са развити/. Въпросите относно това могат ли съдружниците да сключат нов дружествен договор не е съществен, доколкото съдът е приел, че в случая не е налице такъв, тъй като с решението на общото събрание само е приет за съдружник касатора. Въпросът за формата на дружествения договор няма относимост към мотивите на въззивния съд, тъй като с тях не е прието, че договора може да бъде сключен в друга форма. Останалите поставени въпроси също нямат конкретна връзка с решаващите изводи на въззивния съд, поради което същите не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случая страната е изложила своя интерпретация на мотивите на съдебния акт, противопоставена на становището й по основателността на иска, което по същество съставлява оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение и се квалифицира по чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 06.04.2009г. по гр.д.55/09г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: