2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
[населено място], 01.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 622 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК и чл.2 чл. 286 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на пълномощника на Е. Р. И. ЕГН: [ЕГН] срещу разпореждане от 27.05.2010 г. по ч. г. дело №282/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на същия срещу определение от 25.03.2010 г. на същия съд по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 304 на РС-Павликени от 16.02.10 по ч.гр.д. № 699/10 , с което е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че се дължи държавна такса по чл.18 ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вместо по т. 1от същата в размер на 30 лева.
Ответникът не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане от 27.05.2010 г. по ч. г. дело №282/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на същия срещу определение от 25.03.2010 г. на същия съд по същото дело, с което е потвърдено разпореждане № 304 на РС-Павликени от 16.02.10 по ч.гр.д. № 699/10 за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, съдът е приел, че се дължи държавна такса по частната касационна жалба, на основание чл.18 ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК в размер на 85 лева, за внасянето на която жалбоподателят е уведомен редовно чрез неговия пълномощник и му е даден едноседмичен срок за внасянето на таксата. В дадения му срок жалбоподателят е внесъл 30 лева, вместо пълния размер от 85 лева, съобразно посочената разпоредба в Тарифата, поради което и на основание чл.286 ал.1 ,т.2 от ГПК частната касационна жалба е върната.
Настоящата частна жалба е неоснователна по следните съображения:
Навеждат се оплаквания за неправилност на обжалвания акт, с оглед прилагането на чл.18 т.2 вместо т.1 от Тарифата. Следва да се отчете, че при частните жалби, които се гледат по реда и на основание чл.274 ал.3 от ГПК липсва разграничение в процедурата на такава по допускането до касация и друга-по разглеждане по същество на касационната частна жалба, доколкото последната се разглежда в закрито заседание и съдът се произнася по преценката на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане и тези по същество става в един и същи акт, което е наложило безпротиворечива практика по прилагането в случая на чл.18 т.2 във връзка с чл.12 от Тарифата, т.е. събира се направо такса за касационно обжалване, която в настоящия случай възлиза на 85 лева, а не на неправилно внесените 30 лева. Ето защо и правилно въззивният съд първо е указал на страната и дал едноседмичен срок за внасянето на така определената държавна такса, а при неточното изпълнение в срока на указанията на съда по отстраняване нередовностите на същата я е върнал на жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.05.2010 г. по ч. г. дело №282/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на същия срещу определение от 25.03.2010 г. на същия съд по същото дело
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмодневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: