1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 12.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 171/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. А. Б., срещу решение от 11.10.2011г. на Окръжен съд Монтана, постановено по гр.д.№ 242/2011 год.,с което е потвърдено решение от 14.06.2011 г. по гр.д. № 703/2010г. на Районен съд Берковица, с което е възложен в дял на И. А. С. недвижим имот №…..,за който е образуван У. …,кв…. по плана на [населено място],обл.М.,ведно с построените в имота четири сгради и е осъдена да заплати на касатора за уравнение на дяловете сумата 9 241 лв.,ведно със законната лихва върху същата от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.Постановено е,че при неплащането на присъдената за уравнение на дяловете сума в 6 – месечен срок от влизане на решението в сила,същото се обезсилва по право,като се присъдят и направените разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.
Ответната страна – И. А. С., чрез адв.И.В. в представен писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК взима становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предмет на делбата е наследствен недвижим имот,при равни права на съделителите.За да възложи имота на съделителката И. А. е отчел,че тя е направила своевременно искането си по реда на чл.349 ал.4 ГПК и отговаря на изискванията по чл.349,ал.2 ГПК.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че по приложението на чл.349,ал.2 ГПК аналогична на чл.288,ал.3 ГПК/отм./ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика в следния смисъл: Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, съобразно чл. 349, ал. 2 ГПК, са свързани от една страна с обекта на съсобствеността, имотът да е неподеляем жилищен, а от друга с изискванията, на които трябва да отговаря самият съделител. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие той да не притежава друг жилищен имот, както и условието, при откриване на наследството лицето сънаследник да е живяло в имота. Тълкуването на правната норма налага извода и то не може да бъде разширително, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване /т.9 , ТР № 1/19.05.2004 год. на ОСГК на ВКС/ ,както и хипотезите, когато сънаследникът заявил искането не е живял в наследствения имот към момента на откриване на наследството.Сънаследственият характер се установява при пряко наследствено правоприемство.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.10.2011г. на Окръжен съд Монтана, постановено по гр.д.№ 242/2011 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: