1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
С., 13.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 587/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от ЗД [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Г. от САК, срещу определение № 1 208 от 30.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 607/2011 г. Със същото се потвърждава разпореждане от 21.04.2011 г. на Окръжен съд [населено място], с което се връща исковата молба по обратния иск на жалбоподателя, предявен в производството по гр. д. № 94/2011 г. срещу С. В. С., поради неизпълнени указания на съда за отстраняване на констатираните нередовности.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 94/2011 г. пред Софийски окръжен съд е образувано по иск от К. П. К. от [населено място] срещу ЗД [фирма] [населено място]. Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност” от С. Д. С. – деликвент, вследствие на настъпило ПТП на 16.10.2009 г., в размер на 30 000 лв. – неимуществени вреди и 4 200 лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми. Освен отговор на исковата молба, с която се иска и привличане на трето лице – помагач, ответникът е депозирал и обратен иск срещу С. В. С., като цена на същия е посочил „чл. 70, ал. 3 ГПК”. С определение от 31.03.2011 г. СОС е оставил без движение исковата молба, като е указал на страната да отстрани констатираните нередовности, а именно – да посочи адрес на ответника по обратния иск; да посочи цената; да изясни претенциите си и да отстрани констатираните противоречия между обстоятелствената част и петитума, както и да конкретизира искането и към съда. В изпълнение на дадените указания, ответникът е депозирал молба на 19.04.2011 г., в която е посочил адреса на третото лице – помагач и ответник обратния иск, като се твърди, че не може да бъде посочена цената на предявения иск, тъй като към настоящия момент не е известно дали и евентуално в какъв размер ще бъдат уважени главните искове. С разпореждане от 21.04.2011 г. СОС е върнал обратния иск на жалбоподателя, поради неотстраняване констатираните нередовности. Този акт е обжалван пред САС, който с определение № 1 208 от 30.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1 607/2011 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От данните по делото е видно, че в случая релевантния процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК е свързан с: „процесуалните предпоставки за приемане за съвместно разглеждане в едно производство на предявен срещу трето лице обратен иск, задължението на съда да даде указания на ищеца при констатирани нередовности на исковата молба и последиците от неизпълнение на дадените указания”.
По формулирания въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 180/23.12.2010 г. по т. д. № 113/2010 г. на ВКС, ІІ ТО и др., която е в смисъл, че за да бъде приет за съвместно разглеждане с първоначалния иск, предявеният от привличащата страна обратен иск срещу третото лице – помагач трябва да отговаря на общите изисквания за редовност на исковата молба по чл. 127 ГПК, да е родово подсъден на сезирания съд, да подлежи на разглеждане по същия съдопроизводствен ред и да е налице причинна връзка между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск. В конкретния случай, въпреки дадените от съда указания, нередовностите на исковата молба не са отстранени, т. е. обратният иск не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ГПК е неприложима към предявения обратен иск, тъй като в случая искът е оценяем, но ищецът не е посочил неговия размер.
По отношение на задължението на съда да даде указания на ищеца при констатирани нередовности на исковата молба и последиците от неизпълнение на указанията, е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК, според която при неизпълнение на дадени от съда указания, нередовната искова молба се връща на подателя й. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. В конкретния случай, съдът е указал на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) да преведе исковата молба по обратния иск в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, но същите не са изпълнени. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща. При постановяване на въззивното определение Софийски апелативен съд се е съобразил с цитираната практика на ВКС.
Неоснователно, с оглед цитираната съдебна практика на ВКС, е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 208 от 30.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 607/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: