5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 18.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 612 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 3236/31.ІІІ.2010 г. на „К. С.” ЕООД – С, подадена против имащата характера на процесуално определение част от решение № 86 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по т. дело № 2346/09 г., с която е бил оставен без разглеждане искът на този търговец с правно основание по чл. 40 ЗЗД, предявен под условието на евентуалност срещу „А. пр” ЕООД-гр. К., чиито предмет е било установяване на относителната недействителност спрямо настоящия частен жалбоподател на сключен между негов частен праводател /„Т. тр” ЕООД-С/ и ответното по иска търговско д-во наемен договор от 27.ХІІ.2006 г.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на С., поради което се претендира отменяването му и връщане на делото на същия състав на въззивния съд – за произнасяне с решение по спора, заявен с тази, предявена под условието на евентуалност, искова претенция.
Ответното по частната жалба „А. пр” ЕООД-гр. К. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложеното в същата оплакване за незаконосъобразност на атакуваното прекратително определение на С..
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството пред С., частната жалба на „К. С.” ЕООД – С ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
За да постанови обжалваното прекратително определение съставът на С. е приел, че съединеният под условието на евентуалност иск на „К. С.” ЕООД-С срещу „А. пр” ЕООД-гр. К. с правно основание по чл. 40 ЗЗД – за установяване на относителна недействителност на сключен между частния му праводател „Т. тр” ЕООД-София и ответното търговско д-во наемен договор от 27.ХІІ.2006 г. бил недопустим: „поради липса на активна процесуалноправна легитимация”. Изложените в мотивите на атакуваното определение съображения на състава на С. в подкрепа на това разбиране са в смисъл, че ищецът „не претендира непротивопоставимост спрямо себе си, при условията на правоприемство от „Т. тр” ЕООД, а и фактически не се установява да е такъв с оглед предмета на договора за покупко-продажба и предмета на атакувания договор за наем”.
Този правен извод на въззивната инстанция е незаконосъобразен.
Не е било спорно по делото обстоятелството, че „К. С.” ЕООД-София е частен правоприемник на „Т. тр” ЕООД-С по отношение на терен /УПИ/ в гр. С, в който се намират онези помещения, чието ползване е предмет на атакуваното наемно правоотношение. Същевременно, видно от петитума на исковата молба /в частта му по т. 2, отнасяща се до въпросния евентуален иск/, е, че искането се състои в това: „да признаете, че договорът няма действие по отношение на „К. С.” ЕООД, като правоприемник на „Т. труд” ЕООД, тъй като е сключен в негова вреда”. Следователно преценката на С. относно същността на искането по т. 2 от петитумната част на исковата молба на „К. С.” ЕООД-С е изградена изцяло в разрез с изричната негова формулировка. Дали последното д-во е частен правоприемник на „Т. тр” ЕООД-С е въпрос по основателността на оставения без разглеждане евентуален иск, а не относно допустимостта на претенцията: ноторно е, че ако има оправдание да се говори за активна и пасивна материалноправна легитимация, то правно несъстоятелно е провеждането на разграничение между активна и пасивна процесуална легитимация. Меродавно е твърдението на търговеца-ищец, че встъпвайки в правата на предишния наемодател по договора от 27.ХІІ.2006 г., той търпи накърнение на имуществената си сфера вследствие крайно занижената наемна цена, чието уговаряне било извършено в хипотезата на чл. 40 ЗЗД.
С оглед изложеното частната жалба на „К. С.” ЕООД-С ще следва да се уважи, като обжалваното прекратително определение на С. се отмени и делото бъде върнато на същия състав на този въззивен съд – за произнасяне по съществото на евентуалния иск точно съобразно искането, формулирано в т. 2 от петитума на исковата молба.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ имащата характера на процесуално определение част от решение № 86 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 9.ІІ.2010 г., постановено по т. дело № 2346/09 г., с която е бил оставен без разглеждане съединеният под условието на евентуалност иск на „К. С.” ЕООД – С с правно основание по чл. 40 ЗЗД, предявен срещу „А. пр” ЕООД-гр. К. – за установяване относителна недействителност спрямо ищеца на сключен между частния му праводател „Т. тр” ЕООД-София и ответното дружество наемен договор от 27.ХІІ.2006 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския апелативен съд – за произнасяне по съществото на евентуалния иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2