3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
[населено място], 19.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 574 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. против решение № 60 / 08.07.2010 год. по гр.д.№ 6 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав, с което е потвърдено постановеното на 28.12.2009 год. по ф.д.№ 87 / 2009 год. решение на Софийски градски съд, Търговско отделение ,VІ – 15 състав, с което е отказано вписване в регистъра на вероизповеданията при СГС на заявено от касатора индивидуално вероизповедание , с наименование „ Вестителят, у когото е печата на живия Б. – И. „ . Касаторът намира решението неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон – Закон за вероизповеданията, който не само не отрича , а изрично предвижда според страната – чл.2 ал.2 – практикуването на индивидуално вероизповедание . На това изрично посочено право касаторът основава исканата регистрация и доколкото липсва изрична законова забрана за същата . В този смисъл твърди, че Глава ІІІ на Закона за вероизповеданията, уреждаща регистрация единствено на религиозни общности , съдържа празнота, преодолима по тълкувателен път. Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК . Формулираният от касатора правен въпрос касае допустимостта на регистрирането на „ индивидуално вероизповедание „ , по реда на Глава ІІІ на Закона за вероизповеданията , изрично уреждаща регистриране на „ религиозните общности „ , по смисъла на пар.1 т.2 от ДР на ЗВ. Позовава се на липса на съдебна практика по така поставения въпрос , в който смисъл отговорът би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна, съдържа необходимите съгласно чл.284 ГПК реквизити и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
По допускане на касационното обжалване състав на второ търговско отделение на ТК на ВКС съобрази следното :
За да потвърди решението , с което е оставено без уважение искането на Т. П. , за регистриране на „ индивидуално вероизповедание „ , с наименование „ Вестителят , у когото е печата на живия Б. – И. „ , въззивният съд се е аргументирал разграничавайки правото на индивидуално вероизповедание – в смисъл на формиране и изразяване на верско убеждение , упоменато в чл.2 ал.2 от Закона за вероизповеданията , от правото на създаване или участие в религиозна общност , като различни форми на упражняване на правото на вероизповедание , по смисъла на чл.5 ал.1 от закона . С оглед уредената от Глава ІІІ на ЗВ регистрация , приложима единствено за учредяването на религиозни общности и техните поделения , като форма на упражняване на правото на вероизповедание , съдът е приел искането за регистриране на индивидуално вероизповедание за неоснователно . Касаторът счита, че изричната регламентация на регистрацията на религиозни общности и техните поделения не изключва регистрация на индивидуално вероизповедание, като последното би гарантирало упражняването на индивидуалното право на вероизповедание , предоставяйки възможност на регистриралия го тепърва да привлича съмишленици , без страх от преследване или ограничения , т.е. да би било основа за свободно сформиране на бъдеща религиозна общност .
Макар и правен , по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , като включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне искането на касатора , въпросът не обуславя допускане на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 вр. с т.4 от посоченото Тълкувателно решение . Не е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива , но подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава , по тълкуване обхвата на регистрацията по реда на Глава ІІІ от Закона за вероизповеданията във връзка с Глава 49 от ГПК и конкретно – приложението й единствено за „ религиозни общности и техните поделения „ , нито са налице основания да се приеме, че Законът за вероизповеданията в тази си част съдържа непълна, неясна или противоречива уредба . Ясни и последователни , в съответствие с разума и духа му в цялост , са разпоредбите на Глава ІІІ „ Регистрация „ на Закона за вероизповеданията : на регистрация подлежи именно религиозната общност , с оглед нуждата от нейното персонализиране ,за придобиване правосубектност на юридическо лице , каквато именно придава уредената от закона регистрация . Наличието на общност, споделяща общи възгледи , но и предпоставяща формиране на колективна воля , като резултат от упражняваната индивидуална воля на отделните членове на общността , обуславя персонализирането й по формален и публичен ред, както с оглед организация и управление на самата общност / структура, представителство / и гарантиране на справедливото и демократично упражняване индивидуалната воля на членовете на общността в самата нея / устав / , така и с оглед регламентиране отношенията й с трети лица и Държавата . Както правилно е посочил и въззивният съд , правото на касатора да формира и изповядва индивидуалното си „ вероизповедание „ , като съвкупност от верски убеждения и принципи , съгласно пар.1 т.1 от ДР на ЗВ , не е препятствано от липсата на регистрация . В. нормата на чл. 14 ЗВ относно регистрацията на религиозна общност е диспозитивна , т.е. регистрацията е решение, а не задължение на религиозната общност и доколкото същата желае да се ползва от статута на юридическо лице и предвидените в ЗВ специфични права / чл. 26 , чл.27 , чл. 30 и др. /. В аспект на наведените от касатора аргументи в полза на допускането й следва да се посочи, че регистрацията не гарантира защита на правото на вероизповедание , в случай на упражняването му в ущърб на националната сигурност, обществения ред , народното здраве, морала или правата и свободите на други лица / чл.7 ал. 1 ЗВ / или за преследване на политически цели / чл.7 ал.2 ЗВ / , които са единствено предпоставките за ограничаване правото на вероизповедание , вкл. индивидуалното / чл.7 ал.3 вр. с чл.3 ал.2 от ЗВ / .
С оглед горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 / 08.07.2010 год. по гр.д. № 6 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение – 5 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :