ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 748
София, 22. юни 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1760 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 15.06.2011 г. по гр.д. № 838/2010, с което е отменено решението на Софийския градски съд от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1361/2005, като са уважени предявените искове по чл. 236, ал. 2, 231 и 232, ал. 2 ЗЗД.
Недоволни от решението в частта по исковете по чл. 236, ал. 2, ЗЗД са касаторът-ответник М. на в. р., София, представляван от юрк. С. С. и касаторът-ответник по обратния иск Р. Ц. Ц., представляван от адв. Л. Н. от САК, които го обжалват в срок като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за служебното задължение на съда да определи правната квалификация на предявения иск и за процесуалната легитимация на съпруга на наемодателя да претендира последиците от сключен договор за наем, както и по материалноправните въпроси за дължимостта на обезщетение от наемател, който не е върнал, но и не ползва вещта след прекратяването на наемния договор и за връзката между насрещните задължения по договор за взаимно отдаване по наем, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата К. П. К. и А. Н. К., представлявани от адв. П. М. от САК я оспорват, като считат, че повдигнатите правни въпроси не обуславят обжалваното решение или нямат претендираното значение, тъй като въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за взаимно отдаване под наем на две жилища, като ищците са се задължили да плащат парична сума за разликата в квадратурата. След изтичането на срока на договора страните са продължили ползването без взаимно противопоставяне, поради което той е станал безсрочен, но е прекратен от ответника с предизвестие от 01.08.2000 г. Ответникът не е върнал имота до 19.10.2004 г., тъй като пренаелият го ответник по регресния иск го е освободил едва тогава. Наемът на предоставения от ищците имот за целия период възлиза на 11.575 лева. Пренаемателят дължи на наемателя същата сума, както и присъдените други обезщетения, които са извън предмета на касационната жалба.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (противоречива задължителна практика не е посочена) нито се разрешава се противоречиво от съдилищата (противоречива практика не е представена). Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдът не е обвързан от сочената от ищеца в исковата молба квалификация, но е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск, процесуално легитимиран да претендира с иск последиците от наемния договор е всяко лице, което твърди, че се ползва от договора за наем, по такъв иск наемателят не може да се брани с възражения, черпени от вътрешните отношения между наемодателя и собственика на наетата вещ, след прекратяването на договора наемателят дължи връщането на наетата вещ, дали я е ползвал е без правно значение, договорът за взаимно отдаване по наем е един и ползването на едната вещ е възнаграждение на ползването на другата, при прекратяване на такъв договор, ако не е постигнато съгласие за друго, двете страни си дължат връщане на съответната вещ.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 15.06.2011 г. по гр.д. № 838/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.